Sylvia: Revolutions PM

Не помня как се пишеше на немски тази велика фраза и дали беше махт и махтс (нямам емотикон за "срамувам се", затова небрежно преминавам нататък).
Та на въпроса: един от хората, които са ми направили най-силно впечатление в моята професионална кариера - бившият шеф на новините на ТВ "Европа" и БНТ (между впрочем също немски възпитаник) Симеон Василев беше казал една още по-велика фраза: "Най-важното е да отиваш с желание на работа".
Чак сега открих немското в мен, когато си тръгнах от работа днес. Вече беше 7, цялото ми същество мислеше дали в този момент най-прекрасното дете на света - моето, естествено :) - изнася речи вкъщи, а в офиса обсъждахме поредната концепция.
Хм, пак не съм на въпроса - според шефа ми и мой приятел страдам от словесна няма-да- казвам-какво, щом имам сили да блогвам. Вместо да отчете колко пари му носи това (а емотикона за гръмотевичка къде беше?!?).
Та по въпроса за концепцията - за пореден път доказахме, че когато се съберат заедно, истинските пичове могат да направят велики неща заедно. Да, обсъждахме поредния четвърти Истински Велик Мега-Интергалактически Jim Beam Турнир по Генерал. (Не спори, че няма да е интергалактически - може пък бюджета да мине :)
Вече забрави какъв беше първоначалния въпрос, нали? Аз също, но на живо съм по-убедителна. Защото когато се работи с желание и кеф, нещата стават истински. Дори когато си овъртайм, без да имаш нужда от истински бърбън за мотивация. Когато арбайт наистина махтс фрай.
А сега - да чекнем последните новини за новото правителство. Welcome to the real world, а (ех, да имах емотикон за "ма..а му"). Шансът то да свърши истинска работа е...почти колкото да се намерят зад вратата на институция с надписа Арбайт махт фрай. За съжаление. Крепи ме истинската надежда, че все някога и техният бюджет няма да мине (eмотикон-емотикон-емотикон-емотикон...... ) И преди да се юрне към урната, народът ще пие по един истински акъл и ще се сети, че късметът е ръцете му.

- Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Ами много съм ти благодарна за всичките блага, които ми даваш, но въпреки това, не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така, че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре, но къде е уловката?
- Ами ще го създам при едно условие...
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен. Затова нека го оставим да си мисли, че той е бил създаден първи. Това ще бъде нашата малка тайна. Казвам ти го като жена на жена...

No comment....
И все пак... ХАХАХАХАХХАХАХАХААХАХХАХАХА
Само жена може да го измисли това :))) Между другото текстът е от ://http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number=1944186875&page=1&view=collapsed&sb=5&vc=1
Не влизай невъоръжен там. Имаме си малки женски тайни...

И`ам си пищоф, казваше един от героите на П.Г.Удхаус в миг на пълно блажено превъзходство над вселената и всичко останало. Не помня вече от коя книга на Удхаус, ама нали и той писал, та се замял (един ден и аз като забогатея от пусканите в касичката парички и аз ще спра да пиша за пари и ще го правя само за удоволствие), но оня герой на същия Удхаус се чувстваше много житейски подплатен от пищофа си.
Откакто имам касичка, и аз се чувствам така.

Някак си тази касичка много фундаментално заляга в моята концепция за нещата като такива. Може би трябваше да кажа, че от същата седмица си имам и концепция? Мда, нали съм концептуалист (за това също ми плащат), вярно, не остана време да прасна една ппт презентация, но си имам концепция. Вече излязох от таймтейбъла. По план трябваше цяла седмица да ходя на работа не с такси, а пеша и този 1,50 лв да се пъха в касичката мигновено, в момента, в който стигна до офиса. Същевременно отслабвам, укрепвам мускулите си и придобивам тонус и розови бузи, плюс че избягвам отдалеч разни здравословни проблеми (редовните физически упражнения намаляват риска от рак на гърдата, както пише в една друга концепция). Може би докато ходя пеша дори не пуша, за разлика от таксито, което ме откарва до офиса за една цигара време. По концепция си броя цигарите и спестените от цигари пари - къде - в касичкатаааа. 3 в 1 - неочаквано добра комбинация, както е модно да се казва напоследък.
Не искам да се попитам как съм с бюджета според концепцията. В еуфорията около придобиването на касичката напусках малко финанси вътре, да не дрънка на кухо, но засега май съм в графата additional expences с такситата.
Тъкмо офиса свикна с касичката ми (доста се развесели народа) и видях, че брат ми в същия миг и час като мен се е снабдил с метална кутия, в която какво - събира си пари. Дори в блога си го е описал - виж на http://www.murkata.blogspot.com, ако не вярваш.
Обмислям варианта да докажа, че моята касичка е първа и типично по рекламистки да го обвиня в плагиатство.

Въпреки трудностите, след като цяла седмица си лончвам касичката за малко да си я ограбя, след като внезапно на пътя ми от офиса към един детски магазин се изпречи една много добре заредена с играчки книжарничка, от която закупих чудесно розово пиано за 2,80 (ама как ги измислят тия играчки, аз се прехласвам, а детето си играе с тая красота четири микросекунди и половина и я мята на земята). Дотук добре, ама в магазина за детски храни ме обраха легално, дори с касова бележка и по някакъв странен начин успяхда изхарча всички 45 лева, с които се разхождах в портфейла си. Ще има какво да яде Рая в следващите 5-6 дни, а ако набарам тоя, дето продава едно пюре по 3,50 лв, докато същото в Германия е 1,50 евро, ще произвеждам касички в затвора дълго време.

Всъщност нямам нужда от касичка, имам си кредитни карти и мъж, който ме обича въпреки тях. Но е толкова хубаво да похарчиш пари, които не са ти излишни, за нещо, от която нямаш никаква нужда. Жена с концепция.

Днес колегата ми Ники цял ден ме преследва да му напиша едни текстове за сайта на един клиент. Цяла седмица някой друг колега връхлита в стаята ми с молба или да му прочета написаното, или да му помогна да си го напише, или направо аз да го напиша. Лошо няма, това ми е работата. И от всички части на работа точно това най-много обичам да правя, ама... За капак брат ми Мъро ми каза да си пиша в блога, щото ме е линкнал и сега какъв е тоя блог разбираш ли, дето няма нищо вътре, тц ще се изложи и той великия блогър сигурно.
А на мен ми се пише, мама му, ама ми се пише за хубави неща, интересни работи. Всичко може да ми е интересна тема за писане, дори ракът на гърдата, за който сновно пиша тая седмица. Да не повярва човек как в петък вечер се вдъхнових и джаснах едно прочувствено текстче за едно списанийце, да ти стане интересен и рака, и живота като такъв, а и кампанията се казва "От любов към живота", ама в петък вечер кой ти говори за кампании, да не съм на маса с приятели сега, че да си говорим за работа, хаха.
За капак тъкмо тръгнах със страшна сила към компютъра, след като прилежно се направих на суперуомън за поредна вечер, ама реших пътьом да обясня на любимия си какво съм чела днес в блога на брат ми, взех го на писито, той взе да ми чете блога и сега малко ми секна вдъхновението. Още не мога да намеря баланса между лично и публично, да се зачуди човек какво съм се размислила и аз какво точно да пиша, след като последната година съм изтрила една клавиатура от писане по форуми. И нали не работех, нямаше някой да ме гони да му пиша текстчета, като ми дойдеше музата и айде - форум ли си, зюмбюл ли си. Ама още думата блог не я бях и чувала и айде - споделяй се с непознати другарчета из нета на дърти години. Майтап.
Обичам да пиша. Дори насила, все още обичам. Имам си график от тази седмица - пиша си от еди-колко си до еди-колко си - правя това. От еди-колко си - следващото. Клиенти - дал господ и два метра отгоре, а освен писането толкова много работа има, че половината неща си ги преписвам за следващия ден, защото денонощието имало само 24 часа, тъпа работа...
Записала съм на Ники в задачите да провери въпроса с клонирането - още се мота. Ще взема да му запиша един диск с чалга и ще му го пускам, докато не се клонира от само себе си. Шегувам се - Ники е пич и ако някой може да организира клониране от познатите ми, то той е човека - засега го подозирам, че е открил някаква световна тайна и неговото денонощие е от малко повече от 24 часа.
А да, и ако се чудиш още какво работя с това писане - не, не съм архивар. PR :)

Хубаво да си активен и да има много неща, които да балансираш. Основно на главата си, разбира се. Почти като онези негърки с огромните кошове, мда. Или като в реклама на Индезит, само дето ако можеше някой да освобождава от "тежките грижи", Индезит щеше да е корпорацията с най-голям оборот в света, хехе.
Защото много хора не оценяват колко по-вълнуващо е да се разхождаш с кош върху главата си. Щом имаш кош, имаш и мръсно пране. Щом имаш мръсно пране и не си отчаяна съпруга, значи си личност, която се цапа. Щом се цапаш, значи действаш. Щом действаш, значи не си пасивен. Щом не си пасивен, значи не си ... пасивен имам предвид :)
Реално погледнато, доста е трудно да се разхождаш с кош на главата си. Всеки ден го правя и си повтарям колко е вълнуващо да има какво да изтърсиш на паважа, ако ти се счупи токчето. Мотивирам се един вид. В коша ми има много неща, а аз все трупам и трупам отгоре. Семейство, кариера, онова ново червилце и малко работа за вкъщи, ако не ме домързи. Ще ме домързи, но пък прави добро впечатление на шефа. Не че имаме нужда с шефа да си правим добро впечатление, но знам ли - трупам активи. Утре ще му покрещя малко да балансираме нещата - той обича да се кара с мен, а аз обичам да балансирам между доброто и лошото поведение, за да не свикват.
Балансирането е висш пилотаж. Още не го умея напълно, но пък се усъвършенствам ежеминутно или поне така си се лъжа. Тъпото е, че като тръгнеш да се дъниш, като ти се подхлъзне токчето или духне вятър, може да си гониш активите като диво прасе по пресечен терен и да ти иде да си плюеш на баланса, заради който пак не си си направил бекъп вариант.

Ми как да го спреш, като напира? Извира и подпира, да му се не види. Иска да се излее някъде, където слънце не огрява. Никой да не го види и същевременно хиляди слънца над него да заблестят, за да може авторът му да се почувства скромно възгордян. Даааааа, сложна работа е това. Не писането имам предвид - чукча не читател, чукча писател, както му се викат. Сложна работа е да ти се пише и хем да искаш да пишеш, хем да не искаш да те четат, ама същевременно всички да оценят какъв велик писател си/или певец/или артист може би? Сигурно така е с всеки талант, когато талантът му се иска да се покаже на бял свят и да сътвори нещо величаво, от което човечеството ще замлъкне във възторг.
Как да не поздравиш сега човечеството, че дава възможност на милиони милиарди таланти да изпишат себе си в някой блог?
Браво, Цивилизацийо. Добре се справяш!
Само да има кой да чете. Някога.