Sylvia: Revolutions PM

Хубаво да си активен и да има много неща, които да балансираш. Основно на главата си, разбира се. Почти като онези негърки с огромните кошове, мда. Или като в реклама на Индезит, само дето ако можеше някой да освобождава от "тежките грижи", Индезит щеше да е корпорацията с най-голям оборот в света, хехе.
Защото много хора не оценяват колко по-вълнуващо е да се разхождаш с кош върху главата си. Щом имаш кош, имаш и мръсно пране. Щом имаш мръсно пране и не си отчаяна съпруга, значи си личност, която се цапа. Щом се цапаш, значи действаш. Щом действаш, значи не си пасивен. Щом не си пасивен, значи не си ... пасивен имам предвид :)
Реално погледнато, доста е трудно да се разхождаш с кош на главата си. Всеки ден го правя и си повтарям колко е вълнуващо да има какво да изтърсиш на паважа, ако ти се счупи токчето. Мотивирам се един вид. В коша ми има много неща, а аз все трупам и трупам отгоре. Семейство, кариера, онова ново червилце и малко работа за вкъщи, ако не ме домързи. Ще ме домързи, но пък прави добро впечатление на шефа. Не че имаме нужда с шефа да си правим добро впечатление, но знам ли - трупам активи. Утре ще му покрещя малко да балансираме нещата - той обича да се кара с мен, а аз обичам да балансирам между доброто и лошото поведение, за да не свикват.
Балансирането е висш пилотаж. Още не го умея напълно, но пък се усъвършенствам ежеминутно или поне така си се лъжа. Тъпото е, че като тръгнеш да се дъниш, като ти се подхлъзне токчето или духне вятър, може да си гониш активите като диво прасе по пресечен терен и да ти иде да си плюеш на баланса, заради който пак не си си направил бекъп вариант.