Wednesday, July 11, 2007
Как да убием мъжката ерекция завинаги?
Мъжът ви се държи като преял с Левитра шопар, а на вас ви омръзна да обяснявате, че женското главоболие 12 и повече месеца в годината не е научен феномен, а често срещано явление? Ние ще ви помогнем да държите досадника в неговата половина на спалнята. Следвайте инструкциите по-долу и няма секс-стимулант, който да спаси ерекцията му.
1. Космите. Така пренебрегвани от много жени, космите вършат чудеса в ликвидирането на ерекцията. Като за начало изтрийте от Phone-book-а си телефона на Kola-maska – Vesi (или Reni, Svetla и тн.). На плахия въпрос «Къде е любимата ми бразилка?», обяснете, че протестирате наравно със защитните на природен парк Странджа, вече сте еко-активист и даже смятате да започнете да се храните разделно и/или да спрете да ядете милите малки животинчета, горките те. Както и че сте канселирали резервацията за луксозното бунгало на първа линия на «Градина» (и той гори с парите). Причината - смятате да спите в спален чувал под звездите на девствен плаж на българо-румънската граница с новите си еко-приятели. Така имате и съвсем сносно оправдание защо космите ви трябват – нощем на открито е доста студено.
2. Чудеса върши и пускането на мустак. Тънката черна линия, гарнирана с ехидна усмивчица на кой мустака му е по-голям, гарантира дълго спокойствие в гащите и на двама ви. За да я подчертаете, не се свенете да сложите мнооооого грим. Изкуството да се гримирате щедро и шарено винаги впечатлява мъжете – ползвайте за модел изпълнителките на Планета Пайнер на Гала-мега-турбо-мура-кура концерта им в Горна Нова Махала, когато заради бляскавото червило на една от изпълнителките кмета бай Данчо се напи като донски казак, смесвайки четири вида мастика. Забележка: ако нямате мустак и ви е страх да си присадите, удвоете количеството на грима, ще свърши идентична работа.
3. Чорапите. Не, не онези чорапи, за които си помислихте. Помните ли как баба ви ви съветваше да внимавате да не се простудите и винаги да спите с чорапите, които ви е уплела? На милата жена едва ли й е стигнал куража да ви сподели, че това всъщност е нейният контрацептив и че така вие ще можете да си починете необезпокоявани в леглото след тежкия труд на къра. Пъстрите шарки и грубата вълнена плетка на чорапите трябва да се пазят, затова се перат веднъж годишно с хладка вода. Обувани на голо, те гарантират излъчването на феромони, отблъскващи противника скоропостижно. Вариант за лятото: три-четвърти обикновени чорапи на фабрика „Фазан”, Русе (60 ст.) от кварталния супермаркет вършат почти същата работа. Номерът е да се показват дискретно под полата или панталоните, така че незабележимо да оставят трайни спомени.
4. Вечният анцуг. Неизменно допълнение към чорапите, анцугът е най-добрият приятел на почиващата жена. Важно е обаче да не е един от онези секси впити модели, с които се опитват да ви изкушат в любимия ви спортен магазин. Най-добре вземете неговия стар анцуг и си го скъсете, а на талията пришийте ластик. Така ще ви се отпуска свободно на коленете и няма да ви стяга никъде. Ако все пак ви посегне, накарайте детето да повърне върху анцуга. За разкош капнете малко мазнина и поръсете със сол.
Дотук се спряхме на външния вид, който ви гарантира безоблачно възстановяване на девствената ципа. На последно, но първо по значение място е обаче е начинът, по който се държите с мъжа. Не забравяйте, че дори да изглеждате като родната майка на Сатаната (след като току-що го е родила), любимият пак може да ви пожелае. (Странно нещо са мъжете, нали?!)
Затова е изключително важно да имате твърда, принципна, достойна за уважение позиция. Опитайте се да спазвате следните принципи:
1. Мрънкайте за щяло и нещяло. Винаги и по всяко време (особено пред приятелите и майка му). Ако покажете макар и минимална степен на доволство от нещо, рискувате той да се почувства силен и спокоен и да ви поиска секс.
2. Бъдете достойна за уважение дама – кажете на приятелите му всичко, което мислите за тях, в очите им. Ако не ви стиска, следващите десет пъти, в които излезете с тях, отговаряйте с „мммм” на въпроса „добър ден” и мълчете през останалото време.
3. Ако все пак тръгне да ви погали въпреки всичко, престорете се, че искате секс. В момента, в който погледът му потъмнее, го попитайте директно: „Оправи ли крана в банята?”. Ако не е, кажете, че ви е писнало от него и няма да види секс, докато не видите оправен целия апартамент (по каталога на Мартинели). Ако го е оправил, поинтересувайте се какво стана с идеята да сложите латекс вместо тапети и сметнал ли е колко ще струва. Ако не е сметнал, настоявайте смятането да започне сега.
4. Отстоявайте свободата си. Отидете на женско парти за една вечер и му пуснете картичка от морето. Прикрийте смучките с пудра и дръжте курса „Не мога да разбера нямаш ли ми доверие или какво”.
5. Харчете. Вие сте съкровище (поне така твърдеше той) и ако не иска да осребри стойността ви в живо тегло, толкова по-зле за него. А като му спрат кредитната карта, вдигнете му скандал под надслов „Пишката ти е по-малка и от заплатата ти”.
Ако спазвате този курс на лечение, за по-малко от три месеца ще прекършите и най-твърдата мъжка ерекция. Спонтанността в отношенията ви ще изчезне и ще забележите, че любимият все по-често мълчи, не говори с никого и гледа в една точка в наказателното по време на Бразилия-Уругвай дори на рекламната пауза на мача.
Ако все пак секса с него започне да ви липсва, не посягайте веднага към секс-хапчетата. Дори и те няма да ви помогнат, ако не запалите пламъкът за секс с прости и лесни средства, най-простото и лесно средство от които е да не преставате да бъдете жената, в която се е влюбил.
1. Космите. Така пренебрегвани от много жени, космите вършат чудеса в ликвидирането на ерекцията. Като за начало изтрийте от Phone-book-а си телефона на Kola-maska – Vesi (или Reni, Svetla и тн.). На плахия въпрос «Къде е любимата ми бразилка?», обяснете, че протестирате наравно със защитните на природен парк Странджа, вече сте еко-активист и даже смятате да започнете да се храните разделно и/или да спрете да ядете милите малки животинчета, горките те. Както и че сте канселирали резервацията за луксозното бунгало на първа линия на «Градина» (и той гори с парите). Причината - смятате да спите в спален чувал под звездите на девствен плаж на българо-румънската граница с новите си еко-приятели. Така имате и съвсем сносно оправдание защо космите ви трябват – нощем на открито е доста студено.
2. Чудеса върши и пускането на мустак. Тънката черна линия, гарнирана с ехидна усмивчица на кой мустака му е по-голям, гарантира дълго спокойствие в гащите и на двама ви. За да я подчертаете, не се свенете да сложите мнооооого грим. Изкуството да се гримирате щедро и шарено винаги впечатлява мъжете – ползвайте за модел изпълнителките на Планета Пайнер на Гала-мега-турбо-мура-кура концерта им в Горна Нова Махала, когато заради бляскавото червило на една от изпълнителките кмета бай Данчо се напи като донски казак, смесвайки четири вида мастика. Забележка: ако нямате мустак и ви е страх да си присадите, удвоете количеството на грима, ще свърши идентична работа.
3. Чорапите. Не, не онези чорапи, за които си помислихте. Помните ли как баба ви ви съветваше да внимавате да не се простудите и винаги да спите с чорапите, които ви е уплела? На милата жена едва ли й е стигнал куража да ви сподели, че това всъщност е нейният контрацептив и че така вие ще можете да си починете необезпокоявани в леглото след тежкия труд на къра. Пъстрите шарки и грубата вълнена плетка на чорапите трябва да се пазят, затова се перат веднъж годишно с хладка вода. Обувани на голо, те гарантират излъчването на феромони, отблъскващи противника скоропостижно. Вариант за лятото: три-четвърти обикновени чорапи на фабрика „Фазан”, Русе (60 ст.) от кварталния супермаркет вършат почти същата работа. Номерът е да се показват дискретно под полата или панталоните, така че незабележимо да оставят трайни спомени.
4. Вечният анцуг. Неизменно допълнение към чорапите, анцугът е най-добрият приятел на почиващата жена. Важно е обаче да не е един от онези секси впити модели, с които се опитват да ви изкушат в любимия ви спортен магазин. Най-добре вземете неговия стар анцуг и си го скъсете, а на талията пришийте ластик. Така ще ви се отпуска свободно на коленете и няма да ви стяга никъде. Ако все пак ви посегне, накарайте детето да повърне върху анцуга. За разкош капнете малко мазнина и поръсете със сол.
Дотук се спряхме на външния вид, който ви гарантира безоблачно възстановяване на девствената ципа. На последно, но първо по значение място е обаче е начинът, по който се държите с мъжа. Не забравяйте, че дори да изглеждате като родната майка на Сатаната (след като току-що го е родила), любимият пак може да ви пожелае. (Странно нещо са мъжете, нали?!)
Затова е изключително важно да имате твърда, принципна, достойна за уважение позиция. Опитайте се да спазвате следните принципи:
1. Мрънкайте за щяло и нещяло. Винаги и по всяко време (особено пред приятелите и майка му). Ако покажете макар и минимална степен на доволство от нещо, рискувате той да се почувства силен и спокоен и да ви поиска секс.
2. Бъдете достойна за уважение дама – кажете на приятелите му всичко, което мислите за тях, в очите им. Ако не ви стиска, следващите десет пъти, в които излезете с тях, отговаряйте с „мммм” на въпроса „добър ден” и мълчете през останалото време.
3. Ако все пак тръгне да ви погали въпреки всичко, престорете се, че искате секс. В момента, в който погледът му потъмнее, го попитайте директно: „Оправи ли крана в банята?”. Ако не е, кажете, че ви е писнало от него и няма да види секс, докато не видите оправен целия апартамент (по каталога на Мартинели). Ако го е оправил, поинтересувайте се какво стана с идеята да сложите латекс вместо тапети и сметнал ли е колко ще струва. Ако не е сметнал, настоявайте смятането да започне сега.
4. Отстоявайте свободата си. Отидете на женско парти за една вечер и му пуснете картичка от морето. Прикрийте смучките с пудра и дръжте курса „Не мога да разбера нямаш ли ми доверие или какво”.
5. Харчете. Вие сте съкровище (поне така твърдеше той) и ако не иска да осребри стойността ви в живо тегло, толкова по-зле за него. А като му спрат кредитната карта, вдигнете му скандал под надслов „Пишката ти е по-малка и от заплатата ти”.
Ако спазвате този курс на лечение, за по-малко от три месеца ще прекършите и най-твърдата мъжка ерекция. Спонтанността в отношенията ви ще изчезне и ще забележите, че любимият все по-често мълчи, не говори с никого и гледа в една точка в наказателното по време на Бразилия-Уругвай дори на рекламната пауза на мача.
Ако все пак секса с него започне да ви липсва, не посягайте веднага към секс-хапчетата. Дори и те няма да ви помогнат, ако не запалите пламъкът за секс с прости и лесни средства, най-простото и лесно средство от които е да не преставате да бъдете жената, в която се е влюбил.
Monday, January 29, 2007
Мобилните телефони и ние
Сигурна съм, че така ще бъде озаглавен романът, описващ краха на човечеството пред изкуствения интелект. Ще започва с това, че създадени за удобство, машините скоро са станали по-умни от нас и вместо да ни служат, са започнали да ни се присмиват - първо с любезен тестбокс, питащ те настоятелно какво се опитваш да направиш, а после и направо с ток по жицата или блутуута.
Днес аз като една малка част на човечеството се преборих сравнително успешно с врага - комплект компютър + мобилен телефон, въоръжени с кабели и разпознаващи се телепатично помежду си. Не мога да разбера как го правят, но наистина се почувствах ужасно глупаво. Имам две висши образования, а мисълта ми е по-бърза дори от езика, но ме направиха леко смешна и адски ретро в собствените ми очи. Псувайки наум "Е няма да стане тяхното", успях да се ориентирам с кликане насам натам и през цялото време съжалявах, че съм дала толкова много пари за тях двамата, за да се ебават така с шефа си. Нали са създадени да ми служат, за Бога? Успях да си сваля снимките и да направя някакъв трансфер между двете устройства, кликайка насам натам с почти затворени очи. Нищо не гръмна, което е едно добро начало. Накрая дори просвири, а аз открих, че имало голем напредък в технологиите само в последните няколко години. Това всички продавач/ки, които ми измъкват по няколкостотин лева, все се опитват да ми обяснят, ама... Вчера един такъв намахан 20-тина годишен дори ми продаде нов тфт монитор в Технополис, ама не му дадох и думата: казах "Искам монитор веднага, до 500 лева, да работи, не разбирам нищо по въпроса"и той ми подаде един кашон...
Лошото е,че Рая също ми се смее - вече се оправя чудесно с половината кабели около компа, цялата двд- и тв-техника и с мобилните телефони. Като проговори хубаво, дано ми ги обясни, да не се потя повече около скъпа и абсолютно безполезна, докато не направят всичко само с един бутон или още по-добре - с гласови команди.
Днес аз като една малка част на човечеството се преборих сравнително успешно с врага - комплект компютър + мобилен телефон, въоръжени с кабели и разпознаващи се телепатично помежду си. Не мога да разбера как го правят, но наистина се почувствах ужасно глупаво. Имам две висши образования, а мисълта ми е по-бърза дори от езика, но ме направиха леко смешна и адски ретро в собствените ми очи. Псувайки наум "Е няма да стане тяхното", успях да се ориентирам с кликане насам натам и през цялото време съжалявах, че съм дала толкова много пари за тях двамата, за да се ебават така с шефа си. Нали са създадени да ми служат, за Бога? Успях да си сваля снимките и да направя някакъв трансфер между двете устройства, кликайка насам натам с почти затворени очи. Нищо не гръмна, което е едно добро начало. Накрая дори просвири, а аз открих, че имало голем напредък в технологиите само в последните няколко години. Това всички продавач/ки, които ми измъкват по няколкостотин лева, все се опитват да ми обяснят, ама... Вчера един такъв намахан 20-тина годишен дори ми продаде нов тфт монитор в Технополис, ама не му дадох и думата: казах "Искам монитор веднага, до 500 лева, да работи, не разбирам нищо по въпроса"и той ми подаде един кашон...
Лошото е,че Рая също ми се смее - вече се оправя чудесно с половината кабели около компа, цялата двд- и тв-техника и с мобилните телефони. Като проговори хубаво, дано ми ги обясни, да не се потя повече около скъпа и абсолютно безполезна, докато не направят всичко само с един бутон или още по-добре - с гласови команди.
Saturday, January 27, 2007
В търсене на Тамифлу
Ето как и аз паднах свидна жертва на пиара. Който нож вади, от нож умира, ама на- като ти припари вирусът под лъжичката, ставаш си обикновен потребител и това е.
Втриса ме рязко в четвъртък сутрин, така, както си работя. Парят очи, зачервих бузи, застудя ми едно такова. Прокашлях се рязко и реших - грип! Грииииип %"+"?!@#!!!
Изпаднах в клинична паника за няколко минути и реших, че ще се лекувам. Досега "настинка е" и цялото последващо самолечение само ми докараха 22 дни на антибиотик последния път, затова този направо се насметох като боклук пред Бойко Борисов. Изведнъж многото четене на вестници и телевизия събудиха у мен Информирания пациент, толкова нелюбим на всички общо- и тясно-практикуващи лекари. В главата ми като огнен надпис запламтя вълшебната думичка "Тамифлу" и се заизреждаха като на филм всички адверториали, тв репортажи и други пиарски творения, които обясняваха че само-от-тамифлу-грипът-минава-веднага-без-съмнение-и-оздравяваш-моментално-без-усложнения-защото-всичко-друго-води-до-бавна-и-мъчителна-смърт-или-най-малко-оглушаване-и-така-нататък-защото-грипът-е-много-много-много-опасен.
Веднага се сетих за онези красиво-плашещи тв репортажи, в които се разказваше за новооткрития, напълно безплатен и изключително полезен кабинет "Спри грипа" във ВМА. Там всеки, заболял внезапно от грип, може да отида да го тестват за грип и да му изпишат тамифлу, а на картинката показваха как на Мария Чернева от БНТ й бъркаха в носа с безплатен тест, който до 15 мунити определя дали си болен от грип и ненатрапчиво навежда на мисълта защо имаш нужда точно от това вълшебно лекарство. (Това с хотлайн и сайт, водещи организирани маси народ към безплатните кабинети ми е любим трик в здравните ПР кампании. Сега на собствен гръб разбрах какво е да имаш късмета да те удари болестта не точно тогава, когато си й направил пиар като по учебник :)
След като съобщих на офиса, че съм болна от грип и отивам да търся кабинета, шефа ми рече тъжно "Е, Силве, и ти падна жертва на Рош", пусна един гугъл, намери сайта спригрипа.инфо и ми извади безплатния телефон - да се обадя първо, а не да разхождам зачервените си бузи в студа. След третия неуспешен опит за обаждане, в който сведенията за "всички медицински консултанти са заети, моля обадете се по-късно" може би трябваше да ме откажат, реших да отида.
Като истински Информиран пациент звъннах и на джипито да я питам да ходя ли там. Тя направи опит да ме спре с логичния аргумент "сигурно ще има много хора и дори да не е грип, там със сигурност ще се заразиш". Три на нула за мен и мечтата ми за тамифлу - отправих се в дъжда пеша към ВМА, въпреки обезкуражителните признаци и опита на целия свят да ми попречи.
15 минути по-късно, мокра и с вече откровено пареща температура, се намерих пред ВМА. Първа следа - ура! Светещи кутии с неясна визия и надпис "В борбата с грипа победителят е Рош", услужливо водещи към централния вход. Тука изписват Тамифлу, ура, викам си и хоп - попадам вътре в търсене на по-ясен път към вълшебното хапче. Ниц. Табели за кабинет за грипа - никъде. Заразих с грип един-двама случайно запитани с бели престилки, докато попадна на услужлив портиер (може би и той вече болен). "Ха сега, мойто момиче, върни се обратно, 200 метра надолу и после у лево, натам пак питай за грипа". Ха сега де! Валя ме още 15 минути и още поне още 3-ма попитани бяха заразени от мен, докато стигна до чисто нова, спретната и модерна инфекциозна клиника. В интерес на истината имаше 2 табели А4 по пътя със стрелки, сочещи в неопределена посока към кабинета за грипа.
Самият кабинет седеше самотен в пустата клиника, на която отвън един работник нещо оправяше вратата, съвсем нова и лъскава... абе богата фирма сте Рош, признах ви. Чук-чук! И оттук като се почна... Отваря една сестра и вика "Вие защо сте без маска и без калцуни! Веднага се върнете на първия етаж и си ги сложете, тая табелка там защо е сложена!?@#!@?" (Табелка нямаше, но нейсе. После сестрата слезе с мен и лично видя, че я няма. Не се извини.)
С калцуни и маска, стилно комплектоващи коженото ми палто, се качвам в Кабинета за Грипа. Ура! Тамифлу, ела!
След възпитано извинение за липсата на маска и калцуни (знам как да общувам с медицинския персонал аз), правя своето кратко изложение. Симптоми, алергии, малко дете, което е много важно да пазим от грип. По средата една лекарката ме прекъсна и вика "Разбирам интимната ви мисъл да ви тестваме за грип, ама вече не правим такива безплатни тестове". Ей тук аз вече се ядосах и викам "Ама аз мога и да си го платя, няма пролбем, не разбирате ли, че просто искам да знам дали съм болна от грип". (Важно ми е, таковата. Искам тамифлу.)
- Ми така като ви гледам, 50% е грип, 50% е друг вирус, заключва лекарката.
- Не може ли да ме тествате? Знам, че такива като мен, дето гледат ТВ, сигурно ще ви обсаждат още дълго, изобщо не исках да идвам да ви притеснявам, то и джипито ме прати, да си спести работата на ваш гръб, ама моля ви, омеквам аз.
- Не може, от фирмата бяха донесли много малко, но айде да ви видя гърлото, смилява се и лекарката.
Дишай, издишай, ааааааааааа.
- Ми или е грип, или не е, повтаря диагнозата лекарката. Много вируси има, различни грипове също, истинска епидемия.
- А моя какъв е? ("Искам да съм здрава. Искам Тамифлу. Искам на морееееееее")
- Ми никой не може да каже. ОК, ще ви дам болничен 3 дни, прави опит за финт лекарката.
- Тук дойдох след консултация с джипито, тя ще ми даде. Аз искам Тамифлу, контраатака от моя страна.
Да си дойдем на думата. Питам си направо.
- Чела съм много за това тамифлу, хипохондрик съм, боледувам често, пробвала съм всичко друго. Да си купя ли Тамифлу? (Конкретен въпрос за конкретен проблем, основна част от конкретна ПР кампания "Спри грипа" (с Тамифлу), в конкретен кабинет, спонсориран, платен и може би лично построен от Рош и сподвижниците му). Егати, от това повече и ПР не би могъл да си помечтае.
Ето и изненадата:
- Ми ако искате, купете си Тамифлу. Ако искате, не си купувайте. Шанса да подейства е 50 на 50. (При това, ако 50 на 50 съм болна от грип). Ако имате 50 лв, купете си Тамифлу, но можете да си купите и Ремантадин, български е и струва 5 лв.
Комплекирано е положението, 50 на 50 направо. И националната нотка се вкара. Сестрата вече ме гледа мръсно, защото имам 50 лв за лекарство, което настоявам да си купя.
Който играи, пичели. Настоявам да ми изпишат Тамифлу. Обяснявам как предпочитам да дам 50 лв за тамифлу, отколкото 50 лв за антибиотик после, защото от всичко правя усложнения, а и рискувам да си заразя детенцето. Пила съм Ремантадин, не действа, чувала съм и съм чела много пъти колко вълшебно е Тамифлу. Сестрата смекчава погледа, а лекарката с нещо като закъсняло разкаяние към спонсора ми обяснява, че медикаментът е много хубав и въобще супер (ако 50 на 50 ми подейства).
Пише дълго по едни листа и накрая се сдобивам с рецептата. Вече се чувствам малко по-добре и температурата ми като че ли спада (все пак имам шанс 50 на 50, нали така?!?).
Дотук добре, с рецепта и кашлица се отправям към 5-те кьошета, за да се ударя още един път с глава в стената.
"Тамифлу е много скъп медикамент и само с предватилена поръчка го доставяме". Ей сега ви е... ма..та, викам си. Ама побеснях направо.
"Ако го искате, (мръсен поглед към 50-левовата банкнота в ръката ми) - ще ви го доставим, но утре, елате преди обяд".
Първо пуснах един силен сноп грипни вируси към нея и назад към опашката, която като ехо повтаряше 51 лв и 29 стотинки?%"+"?!@#!!! После като избухнах, лелей. Питах верно ли е, че то се взима до 48 часа след първите симптоми и после и 50-те процента шанс ги няма. Ми верно е. "Аха, значи не ви интересува дали ще подейства, но сте готови да ми вземете парите, така ли да разбирам?! И това е аптека в центъра - ами ако бях от Обеля, бихте препоръчали на болен от грип човек да се разхожда в дъжда по аптеките, за да си купи лекарството, и най-вероятно да зарази още хора? Не знаех, че това са актуалните ви препоръки за ограничение на грипната епидемия. Освен това какво ми предлагате? Да се обадя във ВМА или в Рош и да ги питам защо изписват лекарства, които ги няма и защо лъжат потребителите? Чудесно. Вие как се казвате? А аптеката ви? А къде мога да се оплача всъщност. А искате ли да кихна?"
Някъде по средата опашката се разшумя, а аптекарката се смути и зазвъня по телефоните да пита може ли да ме се достави тамфлу в рамките на деня. Можело значи.
"Елате пак към 6 часа". "Така като ме гледате с температура и болна от грип, това ли ще ми препоръчате?!?" Аптекарката блокира. Надменно си купих витамин С и колдрекс, капарирах проклетото Тамифлу, направих последна забележка за това защо популяризират лекарства, които човек дори да иска, е много трудно да си купи, и си отидох, без да изслушам обяснението за огромния брой поръчки, на които снабдителите не можели да смогнат.
Малката ми утеха е, че Тамифлу действа. 50 на 50 или 100 на 100, вече съм по-добре - не знам дали е плацебо, но ако не беше подействало, наистина никой нямаше шанс да оцелее от грипния ми гняв. А може би и това е част от ПР кампанията на проклетото лекарство - някак си го усвояваш много пълноценно, ако си достатъчно твърд, упорит, богат и болен, за да се сдобиеш със Светото Тамифлу-Граал.
Втриса ме рязко в четвъртък сутрин, така, както си работя. Парят очи, зачервих бузи, застудя ми едно такова. Прокашлях се рязко и реших - грип! Грииииип %"+"?!@#!!!
Изпаднах в клинична паника за няколко минути и реших, че ще се лекувам. Досега "настинка е" и цялото последващо самолечение само ми докараха 22 дни на антибиотик последния път, затова този направо се насметох като боклук пред Бойко Борисов. Изведнъж многото четене на вестници и телевизия събудиха у мен Информирания пациент, толкова нелюбим на всички общо- и тясно-практикуващи лекари. В главата ми като огнен надпис запламтя вълшебната думичка "Тамифлу" и се заизреждаха като на филм всички адверториали, тв репортажи и други пиарски творения, които обясняваха че само-от-тамифлу-грипът-минава-веднага-без-съмнение-и-оздравяваш-моментално-без-усложнения-защото-всичко-друго-води-до-бавна-и-мъчителна-смърт-или-най-малко-оглушаване-и-така-нататък-защото-грипът-е-много-много-много-опасен.
Веднага се сетих за онези красиво-плашещи тв репортажи, в които се разказваше за новооткрития, напълно безплатен и изключително полезен кабинет "Спри грипа" във ВМА. Там всеки, заболял внезапно от грип, може да отида да го тестват за грип и да му изпишат тамифлу, а на картинката показваха как на Мария Чернева от БНТ й бъркаха в носа с безплатен тест, който до 15 мунити определя дали си болен от грип и ненатрапчиво навежда на мисълта защо имаш нужда точно от това вълшебно лекарство. (Това с хотлайн и сайт, водещи организирани маси народ към безплатните кабинети ми е любим трик в здравните ПР кампании. Сега на собствен гръб разбрах какво е да имаш късмета да те удари болестта не точно тогава, когато си й направил пиар като по учебник :)
След като съобщих на офиса, че съм болна от грип и отивам да търся кабинета, шефа ми рече тъжно "Е, Силве, и ти падна жертва на Рош", пусна един гугъл, намери сайта спригрипа.инфо и ми извади безплатния телефон - да се обадя първо, а не да разхождам зачервените си бузи в студа. След третия неуспешен опит за обаждане, в който сведенията за "всички медицински консултанти са заети, моля обадете се по-късно" може би трябваше да ме откажат, реших да отида.
Като истински Информиран пациент звъннах и на джипито да я питам да ходя ли там. Тя направи опит да ме спре с логичния аргумент "сигурно ще има много хора и дори да не е грип, там със сигурност ще се заразиш". Три на нула за мен и мечтата ми за тамифлу - отправих се в дъжда пеша към ВМА, въпреки обезкуражителните признаци и опита на целия свят да ми попречи.
15 минути по-късно, мокра и с вече откровено пареща температура, се намерих пред ВМА. Първа следа - ура! Светещи кутии с неясна визия и надпис "В борбата с грипа победителят е Рош", услужливо водещи към централния вход. Тука изписват Тамифлу, ура, викам си и хоп - попадам вътре в търсене на по-ясен път към вълшебното хапче. Ниц. Табели за кабинет за грипа - никъде. Заразих с грип един-двама случайно запитани с бели престилки, докато попадна на услужлив портиер (може би и той вече болен). "Ха сега, мойто момиче, върни се обратно, 200 метра надолу и после у лево, натам пак питай за грипа". Ха сега де! Валя ме още 15 минути и още поне още 3-ма попитани бяха заразени от мен, докато стигна до чисто нова, спретната и модерна инфекциозна клиника. В интерес на истината имаше 2 табели А4 по пътя със стрелки, сочещи в неопределена посока към кабинета за грипа.
Самият кабинет седеше самотен в пустата клиника, на която отвън един работник нещо оправяше вратата, съвсем нова и лъскава... абе богата фирма сте Рош, признах ви. Чук-чук! И оттук като се почна... Отваря една сестра и вика "Вие защо сте без маска и без калцуни! Веднага се върнете на първия етаж и си ги сложете, тая табелка там защо е сложена!?@#!@?" (Табелка нямаше, но нейсе. После сестрата слезе с мен и лично видя, че я няма. Не се извини.)
С калцуни и маска, стилно комплектоващи коженото ми палто, се качвам в Кабинета за Грипа. Ура! Тамифлу, ела!
След възпитано извинение за липсата на маска и калцуни (знам как да общувам с медицинския персонал аз), правя своето кратко изложение. Симптоми, алергии, малко дете, което е много важно да пазим от грип. По средата една лекарката ме прекъсна и вика "Разбирам интимната ви мисъл да ви тестваме за грип, ама вече не правим такива безплатни тестове". Ей тук аз вече се ядосах и викам "Ама аз мога и да си го платя, няма пролбем, не разбирате ли, че просто искам да знам дали съм болна от грип". (Важно ми е, таковата. Искам тамифлу.)
- Ми така като ви гледам, 50% е грип, 50% е друг вирус, заключва лекарката.
- Не може ли да ме тествате? Знам, че такива като мен, дето гледат ТВ, сигурно ще ви обсаждат още дълго, изобщо не исках да идвам да ви притеснявам, то и джипито ме прати, да си спести работата на ваш гръб, ама моля ви, омеквам аз.
- Не може, от фирмата бяха донесли много малко, но айде да ви видя гърлото, смилява се и лекарката.
Дишай, издишай, ааааааааааа.
- Ми или е грип, или не е, повтаря диагнозата лекарката. Много вируси има, различни грипове също, истинска епидемия.
- А моя какъв е? ("Искам да съм здрава. Искам Тамифлу. Искам на морееееееее")
- Ми никой не може да каже. ОК, ще ви дам болничен 3 дни, прави опит за финт лекарката.
- Тук дойдох след консултация с джипито, тя ще ми даде. Аз искам Тамифлу, контраатака от моя страна.
Да си дойдем на думата. Питам си направо.
- Чела съм много за това тамифлу, хипохондрик съм, боледувам често, пробвала съм всичко друго. Да си купя ли Тамифлу? (Конкретен въпрос за конкретен проблем, основна част от конкретна ПР кампания "Спри грипа" (с Тамифлу), в конкретен кабинет, спонсориран, платен и може би лично построен от Рош и сподвижниците му). Егати, от това повече и ПР не би могъл да си помечтае.
Ето и изненадата:
- Ми ако искате, купете си Тамифлу. Ако искате, не си купувайте. Шанса да подейства е 50 на 50. (При това, ако 50 на 50 съм болна от грип). Ако имате 50 лв, купете си Тамифлу, но можете да си купите и Ремантадин, български е и струва 5 лв.
Комплекирано е положението, 50 на 50 направо. И националната нотка се вкара. Сестрата вече ме гледа мръсно, защото имам 50 лв за лекарство, което настоявам да си купя.
Който играи, пичели. Настоявам да ми изпишат Тамифлу. Обяснявам как предпочитам да дам 50 лв за тамифлу, отколкото 50 лв за антибиотик после, защото от всичко правя усложнения, а и рискувам да си заразя детенцето. Пила съм Ремантадин, не действа, чувала съм и съм чела много пъти колко вълшебно е Тамифлу. Сестрата смекчава погледа, а лекарката с нещо като закъсняло разкаяние към спонсора ми обяснява, че медикаментът е много хубав и въобще супер (ако 50 на 50 ми подейства).
Пише дълго по едни листа и накрая се сдобивам с рецептата. Вече се чувствам малко по-добре и температурата ми като че ли спада (все пак имам шанс 50 на 50, нали така?!?).
Дотук добре, с рецепта и кашлица се отправям към 5-те кьошета, за да се ударя още един път с глава в стената.
"Тамифлу е много скъп медикамент и само с предватилена поръчка го доставяме". Ей сега ви е... ма..та, викам си. Ама побеснях направо.
"Ако го искате, (мръсен поглед към 50-левовата банкнота в ръката ми) - ще ви го доставим, но утре, елате преди обяд".
Първо пуснах един силен сноп грипни вируси към нея и назад към опашката, която като ехо повтаряше 51 лв и 29 стотинки?%"+"?!@#!!! После като избухнах, лелей. Питах верно ли е, че то се взима до 48 часа след първите симптоми и после и 50-те процента шанс ги няма. Ми верно е. "Аха, значи не ви интересува дали ще подейства, но сте готови да ми вземете парите, така ли да разбирам?! И това е аптека в центъра - ами ако бях от Обеля, бихте препоръчали на болен от грип човек да се разхожда в дъжда по аптеките, за да си купи лекарството, и най-вероятно да зарази още хора? Не знаех, че това са актуалните ви препоръки за ограничение на грипната епидемия. Освен това какво ми предлагате? Да се обадя във ВМА или в Рош и да ги питам защо изписват лекарства, които ги няма и защо лъжат потребителите? Чудесно. Вие как се казвате? А аптеката ви? А къде мога да се оплача всъщност. А искате ли да кихна?"
Някъде по средата опашката се разшумя, а аптекарката се смути и зазвъня по телефоните да пита може ли да ме се достави тамфлу в рамките на деня. Можело значи.
"Елате пак към 6 часа". "Така като ме гледате с температура и болна от грип, това ли ще ми препоръчате?!?" Аптекарката блокира. Надменно си купих витамин С и колдрекс, капарирах проклетото Тамифлу, направих последна забележка за това защо популяризират лекарства, които човек дори да иска, е много трудно да си купи, и си отидох, без да изслушам обяснението за огромния брой поръчки, на които снабдителите не можели да смогнат.
Малката ми утеха е, че Тамифлу действа. 50 на 50 или 100 на 100, вече съм по-добре - не знам дали е плацебо, но ако не беше подействало, наистина никой нямаше шанс да оцелее от грипния ми гняв. А може би и това е част от ПР кампанията на проклетото лекарство - някак си го усвояваш много пълноценно, ако си достатъчно твърд, упорит, богат и болен, за да се сдобиеш със Светото Тамифлу-Граал.
Saturday, January 13, 2007
To whom it may concern
Всичко, което пиша напоследък, е подчинено на горния хедлайн. Като че ли мразя това време от годината, не само заради това, че по принцип е студено. Че сега не е студено и цъфтят кокичета, също нещо не ме топли. Пфу.
Отдавна съм свикнала с цикличността на комуникационните кампании, ама хъм, гадно е, да му се не види. Прекарваш дни в груповно мислене, съвместно ядене на пица и разправия за дистанционното на климатика в неудобната за мислене зала (аз най-хубаво мисля на плажа, подозирам, че и колегите също, ама нали, пфу). После пишеш ли пишеш, апликираш картинки и анимираш презентации (в добрия случай). В моя евро такъв - ниц презентации, братче, пишеш като египетски роб дума след дума на чужди езици according to the requirements for the EU staff and papers. После тези, дето ги четат, мога да си представя колко те псуват. Онези, които протестират за амазонските гори, също биха те псували, ако те познават и знаят колко хартия ще изхабиш за десетките страници, които можем да съберем в 2 клиентски бриф, но нали не можем. А ако знаят колко ще ги принтим после... Тази година ще насадя дърво в знак на съпричастност, обещавам тържествено и в писмен вид. Миналата година избрахме една инициатива със "Садене на Евро-дърво" и аз гласувах "за" - надявам се това да ми се пише като червена точка там, където някакви хора с ореоли също пишели, както се носи мълвата.
Никакво уважение към словото нямаме. Всеки пише, а никой не твори. Друг рисува очи, съвсем тихо. А мен така ме мързи, че думи нямам. Обикновено не се бъгвам още януари и това сериозно ме тревожи. По това време на годината съм си изхарчила парите и бодро пиша за каквото плащат и to whom it may concern, без да ми дреме особено на писалката. Да, май е време да проверя къде има свободна стая за следващия уикенд и дори няма да си купя вестник.
Sunday, December 24, 2006
От 10 дни съм болна. Нищо специално, надявам се, просто грип с усложнения. Особено ми се усложни от празниците, да си призная. То като се почна една коледа, та цяла година, както е тръгнало. Принципно не мога да се отърва от усещането,че който има желание да общува светски, се отбива у нас или ми звъни по телефона, ама и този принцип взе, че си преизпълни плана.
Внесохме си баба за празниците, да гледа детето и да се радват заедно на коледата. Гледачката изтрещя и взе да чисти особено ожесточено, коледно едно такова, а баба ми препочиства след нея. Майка ми и тя да не остане по-назад, току хване метлата. Другата баба, и тя дошла за празниците, хоп и се отбие да види детето – и да попочисти малко, да не се напрягаме ние. И всички едни любезни, коледни, особено аз, нали съм домакиня един вид. Вече втора седмица не мога да си намеря пижамата никъде вкъщи, но пък мивката никога не е била толкова лишена от работа – чиния вътре не остава.
Детето пее по цял ден с пълно гърло коледни песни и съвсем отказа да спи и да яде. Телефонът звъни през 5 минути, а аз се чудя дали грипът се лекува с мобилни нагревки на ушите. Увеличих пушенето и спях да ям от тия празници, карам на антибиотик и баница с луканка, а някой непрекъснато ми прави чай.
Приятели ми звънят да ходим на купони, бабите си звънят една на друга, роднините и те увеличиха трафика на БТК да чуят бабите, кумувете от Щатите и те взеха да звънят през 2 дни, сигурно им е мъчно или имат коледна промоция. Една от любимите ми братовчедки се скарала с приятеля си и дошла на разходка до София детето, мъчно му, два дни страда по дискотеките, празнува коледа с непознати.
Добре, че купих подаръците по-рано тази година. Лежа си и не мога да се съсредоточа върху мисълта колко съм болна, слушам как Алексис Дракос страда следобедно по Нова ТВ. Мисля си как да реорганизирам апартамента с коледната премия, така че да успея да си направя едно малко кътче. Нищо особено, половин стая ми трябва с диван и извод за Интернет. Само да има райбер и шумоизолация, и току виж, внезапно съм оздравяла.
Wednesday, September 06, 2006
PR
На път съм да си сменя визитката. Това желание отдавна тлее у мен, подклаждано от четене на тъпи "пресреализи" на конкуренцията (и не само); от срещи с ПР-ки с къси панталонки и къс акъл и неграмотни нищоправци, за които ПР-А (да не се бърка с АРА Аудио-видео) е нещо като "мечтаната кариера-с-която-ще-помогнем-на-света-и-световния-мир, ама съм ниска да се кандидатирам за мис Свят-и-пея по-фалшиво и от фолкзвезда".
Последното ми желание на визитката ми да се изпише "трансгалактически гаргаробластер" се прие от шефа като остроумна шега, а съвсем не беше. Или поне не беше остроумно, а почти отчаяно.
Няма да философствам по темата за това дали ни е български ПР-а или ни е шибана държавата и сичкото цигани у нея и вътре в нас, нещо нямам чувство за хумор по темата. Не сигани, пардон, ватманье, нали и те станаха ПР-и напоследък. Наскоро с любопитство прочетох и една занимателна статия от 2 (две) страници за съпругите на братя Диневи (добре, че имаше надпис под снимките, реших че са двойнички на Барби). Та познайте какво работи едната? "Пиар", цитирам дословно текста под снимката...
Имам перцепционистичен когнитивен дисонанс защо трябва да правим ПР, когато само три кила пироксилин му е майката, както казва Чудомир. Ама напоследък толкова ПР се извъдил, че само три кила определено няма да стигнат...
Последното ми желание на визитката ми да се изпише "трансгалактически гаргаробластер" се прие от шефа като остроумна шега, а съвсем не беше. Или поне не беше остроумно, а почти отчаяно.
Няма да философствам по темата за това дали ни е български ПР-а или ни е шибана държавата и сичкото цигани у нея и вътре в нас, нещо нямам чувство за хумор по темата. Не сигани, пардон, ватманье, нали и те станаха ПР-и напоследък. Наскоро с любопитство прочетох и една занимателна статия от 2 (две) страници за съпругите на братя Диневи (добре, че имаше надпис под снимките, реших че са двойнички на Барби). Та познайте какво работи едната? "Пиар", цитирам дословно текста под снимката...
Имам перцепционистичен когнитивен дисонанс защо трябва да правим ПР, когато само три кила пироксилин му е майката, както казва Чудомир. Ама напоследък толкова ПР се извъдил, че само три кила определено няма да стигнат...
Tuesday, August 15, 2006
1 година блог
Боже, как лети времето, сигурно е от възрастта. Снощи най-накрая се наканих да редактирам линковете вдясно, които ми викат Едит-ми от точно година. Е, едитнах ви. Въпреки че брат ми обясняваше, че било сложно. Кво сложно, вуйчо, аз модератор на клуб ли съм, или блондинка на средна възраст :)
За една година ми порастна косата, работата и общото тегло като цяло. Сега съм си поставила цели да се опитам да накарам времето да спре, да се науча да играя тенис, да отслабна (не само умствено), да завърша още едно висшО, да науча най-накрая още един език, да си такова онаковата.
Хубава година, като цяло. Надявам се да предстоят още по-хубави. Това му е хубавото да си стар - научаваш се да се радваш на разни хубави неща и да си правиш такива.
Честито!
За една година ми порастна косата, работата и общото тегло като цяло. Сега съм си поставила цели да се опитам да накарам времето да спре, да се науча да играя тенис, да отслабна (не само умствено), да завърша още едно висшО, да науча най-накрая още един език, да си такова онаковата.
Хубава година, като цяло. Надявам се да предстоят още по-хубави. Това му е хубавото да си стар - научаваш се да се радваш на разни хубави неща и да си правиш такива.
Честито!
