Sylvia: Revolutions PM

Всичко, което пиша напоследък, е подчинено на горния хедлайн. Като че ли мразя това време от годината, не само заради това, че по принцип е студено. Че сега не е студено и цъфтят кокичета, също нещо не ме топли. Пфу.

Отдавна съм свикнала с цикличността на комуникационните кампании, ама хъм, гадно е, да му се не види. Прекарваш дни в груповно мислене, съвместно ядене на пица и разправия за дистанционното на климатика в неудобната за мислене зала (аз най-хубаво мисля на плажа, подозирам, че и колегите също, ама нали, пфу). После пишеш ли пишеш, апликираш картинки и анимираш презентации (в добрия случай). В моя евро такъв - ниц презентации, братче, пишеш като египетски роб дума след дума на чужди езици according to the requirements for the EU staff and papers. После тези, дето ги четат, мога да си представя колко те псуват. Онези, които протестират за амазонските гори, също биха те псували, ако те познават и знаят колко хартия ще изхабиш за десетките страници, които можем да съберем в 2 клиентски бриф, но нали не можем. А ако знаят колко ще ги принтим после... Тази година ще насадя дърво в знак на съпричастност, обещавам тържествено и в писмен вид. Миналата година избрахме една инициатива със "Садене на Евро-дърво" и аз гласувах "за" - надявам се това да ми се пише като червена точка там, където някакви хора с ореоли също пишели, както се носи мълвата.

Никакво уважение към словото нямаме. Всеки пише, а никой не твори. Друг рисува очи, съвсем тихо. А мен така ме мързи, че думи нямам. Обикновено не се бъгвам още януари и това сериозно ме тревожи. По това време на годината съм си изхарчила парите и бодро пиша за каквото плащат и to whom it may concern, без да ми дреме особено на писалката. Да, май е време да проверя къде има свободна стая за следващия уикенд и дори няма да си купя вестник.