Sylvia: Revolutions PM

Сигурна съм, че така ще бъде озаглавен романът, описващ краха на човечеството пред изкуствения интелект. Ще започва с това, че създадени за удобство, машините скоро са станали по-умни от нас и вместо да ни служат, са започнали да ни се присмиват - първо с любезен тестбокс, питащ те настоятелно какво се опитваш да направиш, а после и направо с ток по жицата или блутуута.
Днес аз като една малка част на човечеството се преборих сравнително успешно с врага - комплект компютър + мобилен телефон, въоръжени с кабели и разпознаващи се телепатично помежду си. Не мога да разбера как го правят, но наистина се почувствах ужасно глупаво. Имам две висши образования, а мисълта ми е по-бърза дори от езика, но ме направиха леко смешна и адски ретро в собствените ми очи. Псувайки наум "Е няма да стане тяхното", успях да се ориентирам с кликане насам натам и през цялото време съжалявах, че съм дала толкова много пари за тях двамата, за да се ебават така с шефа си. Нали са създадени да ми служат, за Бога? Успях да си сваля снимките и да направя някакъв трансфер между двете устройства, кликайка насам натам с почти затворени очи. Нищо не гръмна, което е едно добро начало. Накрая дори просвири, а аз открих, че имало голем напредък в технологиите само в последните няколко години. Това всички продавач/ки, които ми измъкват по няколкостотин лева, все се опитват да ми обяснят, ама... Вчера един такъв намахан 20-тина годишен дори ми продаде нов тфт монитор в Технополис, ама не му дадох и думата: казах "Искам монитор веднага, до 500 лева, да работи, не разбирам нищо по въпроса"и той ми подаде един кашон...

Лошото е,че Рая също ми се смее - вече се оправя чудесно с половината кабели около компа, цялата двд- и тв-техника и с мобилните телефони. Като проговори хубаво, дано ми ги обясни, да не се потя повече около скъпа и абсолютно безполезна, докато не направят всичко само с един бутон или още по-добре - с гласови команди.