Sylvia: Revolutions PM

И`ам си пищоф, казваше един от героите на П.Г.Удхаус в миг на пълно блажено превъзходство над вселената и всичко останало. Не помня вече от коя книга на Удхаус, ама нали и той писал, та се замял (един ден и аз като забогатея от пусканите в касичката парички и аз ще спра да пиша за пари и ще го правя само за удоволствие), но оня герой на същия Удхаус се чувстваше много житейски подплатен от пищофа си.
Откакто имам касичка, и аз се чувствам така.

Някак си тази касичка много фундаментално заляга в моята концепция за нещата като такива. Може би трябваше да кажа, че от същата седмица си имам и концепция? Мда, нали съм концептуалист (за това също ми плащат), вярно, не остана време да прасна една ппт презентация, но си имам концепция. Вече излязох от таймтейбъла. По план трябваше цяла седмица да ходя на работа не с такси, а пеша и този 1,50 лв да се пъха в касичката мигновено, в момента, в който стигна до офиса. Същевременно отслабвам, укрепвам мускулите си и придобивам тонус и розови бузи, плюс че избягвам отдалеч разни здравословни проблеми (редовните физически упражнения намаляват риска от рак на гърдата, както пише в една друга концепция). Може би докато ходя пеша дори не пуша, за разлика от таксито, което ме откарва до офиса за една цигара време. По концепция си броя цигарите и спестените от цигари пари - къде - в касичкатаааа. 3 в 1 - неочаквано добра комбинация, както е модно да се казва напоследък.
Не искам да се попитам как съм с бюджета според концепцията. В еуфорията около придобиването на касичката напусках малко финанси вътре, да не дрънка на кухо, но засега май съм в графата additional expences с такситата.
Тъкмо офиса свикна с касичката ми (доста се развесели народа) и видях, че брат ми в същия миг и час като мен се е снабдил с метална кутия, в която какво - събира си пари. Дори в блога си го е описал - виж на http://www.murkata.blogspot.com, ако не вярваш.
Обмислям варианта да докажа, че моята касичка е първа и типично по рекламистки да го обвиня в плагиатство.

Въпреки трудностите, след като цяла седмица си лончвам касичката за малко да си я ограбя, след като внезапно на пътя ми от офиса към един детски магазин се изпречи една много добре заредена с играчки книжарничка, от която закупих чудесно розово пиано за 2,80 (ама как ги измислят тия играчки, аз се прехласвам, а детето си играе с тая красота четири микросекунди и половина и я мята на земята). Дотук добре, ама в магазина за детски храни ме обраха легално, дори с касова бележка и по някакъв странен начин успяхда изхарча всички 45 лева, с които се разхождах в портфейла си. Ще има какво да яде Рая в следващите 5-6 дни, а ако набарам тоя, дето продава едно пюре по 3,50 лв, докато същото в Германия е 1,50 евро, ще произвеждам касички в затвора дълго време.

Всъщност нямам нужда от касичка, имам си кредитни карти и мъж, който ме обича въпреки тях. Но е толкова хубаво да похарчиш пари, които не са ти излишни, за нещо, от която нямаш никаква нужда. Жена с концепция.