Saturday, August 13, 2005
Силве бре, пиши
Днес колегата ми Ники цял ден ме преследва да му напиша едни текстове за сайта на един клиент. Цяла седмица някой друг колега връхлита в стаята ми с молба или да му прочета написаното, или да му помогна да си го напише, или направо аз да го напиша. Лошо няма, това ми е работата. И от всички части на работа точно това най-много обичам да правя, ама... За капак брат ми Мъро ми каза да си пиша в блога, щото ме е линкнал и сега какъв е тоя блог разбираш ли, дето няма нищо вътре, тц ще се изложи и той великия блогър сигурно.
А на мен ми се пише, мама му, ама ми се пише за хубави неща, интересни работи. Всичко може да ми е интересна тема за писане, дори ракът на гърдата, за който сновно пиша тая седмица. Да не повярва човек как в петък вечер се вдъхнових и джаснах едно прочувствено текстче за едно списанийце, да ти стане интересен и рака, и живота като такъв, а и кампанията се казва "От любов към живота", ама в петък вечер кой ти говори за кампании, да не съм на маса с приятели сега, че да си говорим за работа, хаха.
За капак тъкмо тръгнах със страшна сила към компютъра, след като прилежно се направих на суперуомън за поредна вечер, ама реших пътьом да обясня на любимия си какво съм чела днес в блога на брат ми, взех го на писито, той взе да ми чете блога и сега малко ми секна вдъхновението. Още не мога да намеря баланса между лично и публично, да се зачуди човек какво съм се размислила и аз какво точно да пиша, след като последната година съм изтрила една клавиатура от писане по форуми. И нали не работех, нямаше някой да ме гони да му пиша текстчета, като ми дойдеше музата и айде - форум ли си, зюмбюл ли си. Ама още думата блог не я бях и чувала и айде - споделяй се с непознати другарчета из нета на дърти години. Майтап.
Обичам да пиша. Дори насила, все още обичам. Имам си график от тази седмица - пиша си от еди-колко си до еди-колко си - правя това. От еди-колко си - следващото. Клиенти - дал господ и два метра отгоре, а освен писането толкова много работа има, че половината неща си ги преписвам за следващия ден, защото денонощието имало само 24 часа, тъпа работа...
Записала съм на Ники в задачите да провери въпроса с клонирането - още се мота. Ще взема да му запиша един диск с чалга и ще му го пускам, докато не се клонира от само себе си. Шегувам се - Ники е пич и ако някой може да организира клониране от познатите ми, то той е човека - засега го подозирам, че е открил някаква световна тайна и неговото денонощие е от малко повече от 24 часа.
А да, и ако се чудиш още какво работя с това писане - не, не съм архивар. PR :)
А на мен ми се пише, мама му, ама ми се пише за хубави неща, интересни работи. Всичко може да ми е интересна тема за писане, дори ракът на гърдата, за който сновно пиша тая седмица. Да не повярва човек как в петък вечер се вдъхнових и джаснах едно прочувствено текстче за едно списанийце, да ти стане интересен и рака, и живота като такъв, а и кампанията се казва "От любов към живота", ама в петък вечер кой ти говори за кампании, да не съм на маса с приятели сега, че да си говорим за работа, хаха.
За капак тъкмо тръгнах със страшна сила към компютъра, след като прилежно се направих на суперуомън за поредна вечер, ама реших пътьом да обясня на любимия си какво съм чела днес в блога на брат ми, взех го на писито, той взе да ми чете блога и сега малко ми секна вдъхновението. Още не мога да намеря баланса между лично и публично, да се зачуди човек какво съм се размислила и аз какво точно да пиша, след като последната година съм изтрила една клавиатура от писане по форуми. И нали не работех, нямаше някой да ме гони да му пиша текстчета, като ми дойдеше музата и айде - форум ли си, зюмбюл ли си. Ама още думата блог не я бях и чувала и айде - споделяй се с непознати другарчета из нета на дърти години. Майтап.
Обичам да пиша. Дори насила, все още обичам. Имам си график от тази седмица - пиша си от еди-колко си до еди-колко си - правя това. От еди-колко си - следващото. Клиенти - дал господ и два метра отгоре, а освен писането толкова много работа има, че половината неща си ги преписвам за следващия ден, защото денонощието имало само 24 часа, тъпа работа...
Записала съм на Ники в задачите да провери въпроса с клонирането - още се мота. Ще взема да му запиша един диск с чалга и ще му го пускам, докато не се клонира от само себе си. Шегувам се - Ники е пич и ако някой може да организира клониране от познатите ми, то той е човека - засега го подозирам, че е открил някаква световна тайна и неговото денонощие е от малко повече от 24 часа.
А да, и ако се чудиш още какво работя с това писане - не, не съм архивар. PR :)
# posted by Silvia : 8:10 AM
