Sylvia: Revolutions PM

Сигурна съм, че така ще бъде озаглавен романът, описващ краха на човечеството пред изкуствения интелект. Ще започва с това, че създадени за удобство, машините скоро са станали по-умни от нас и вместо да ни служат, са започнали да ни се присмиват - първо с любезен тестбокс, питащ те настоятелно какво се опитваш да направиш, а после и направо с ток по жицата или блутуута.
Днес аз като една малка част на човечеството се преборих сравнително успешно с врага - комплект компютър + мобилен телефон, въоръжени с кабели и разпознаващи се телепатично помежду си. Не мога да разбера как го правят, но наистина се почувствах ужасно глупаво. Имам две висши образования, а мисълта ми е по-бърза дори от езика, но ме направиха леко смешна и адски ретро в собствените ми очи. Псувайки наум "Е няма да стане тяхното", успях да се ориентирам с кликане насам натам и през цялото време съжалявах, че съм дала толкова много пари за тях двамата, за да се ебават така с шефа си. Нали са създадени да ми служат, за Бога? Успях да си сваля снимките и да направя някакъв трансфер между двете устройства, кликайка насам натам с почти затворени очи. Нищо не гръмна, което е едно добро начало. Накрая дори просвири, а аз открих, че имало голем напредък в технологиите само в последните няколко години. Това всички продавач/ки, които ми измъкват по няколкостотин лева, все се опитват да ми обяснят, ама... Вчера един такъв намахан 20-тина годишен дори ми продаде нов тфт монитор в Технополис, ама не му дадох и думата: казах "Искам монитор веднага, до 500 лева, да работи, не разбирам нищо по въпроса"и той ми подаде един кашон...

Лошото е,че Рая също ми се смее - вече се оправя чудесно с половината кабели около компа, цялата двд- и тв-техника и с мобилните телефони. Като проговори хубаво, дано ми ги обясни, да не се потя повече около скъпа и абсолютно безполезна, докато не направят всичко само с един бутон или още по-добре - с гласови команди.

Ето как и аз паднах свидна жертва на пиара. Който нож вади, от нож умира, ама на- като ти припари вирусът под лъжичката, ставаш си обикновен потребител и това е.
Втриса ме рязко в четвъртък сутрин, така, както си работя. Парят очи, зачервих бузи, застудя ми едно такова. Прокашлях се рязко и реших - грип! Грииииип %"+"?!@#!!!

Изпаднах в клинична паника за няколко минути и реших, че ще се лекувам. Досега "настинка е" и цялото последващо самолечение само ми докараха 22 дни на антибиотик последния път, затова този направо се насметох като боклук пред Бойко Борисов. Изведнъж многото четене на вестници и телевизия събудиха у мен Информирания пациент, толкова нелюбим на всички общо- и тясно-практикуващи лекари. В главата ми като огнен надпис запламтя вълшебната думичка "Тамифлу" и се заизреждаха като на филм всички адверториали, тв репортажи и други пиарски творения, които обясняваха че само-от-тамифлу-грипът-минава-веднага-без-съмнение-и-оздравяваш-моментално-без-усложнения-защото-всичко-друго-води-до-бавна-и-мъчителна-смърт-или-най-малко-оглушаване-и-така-нататък-защото-грипът-е-много-много-много-опасен.

Веднага се сетих за онези красиво-плашещи тв репортажи, в които се разказваше за новооткрития, напълно безплатен и изключително полезен кабинет "Спри грипа" във ВМА. Там всеки, заболял внезапно от грип, може да отида да го тестват за грип и да му изпишат тамифлу, а на картинката показваха как на Мария Чернева от БНТ й бъркаха в носа с безплатен тест, който до 15 мунити определя дали си болен от грип и ненатрапчиво навежда на мисълта защо имаш нужда точно от това вълшебно лекарство. (Това с хотлайн и сайт, водещи организирани маси народ към безплатните кабинети ми е любим трик в здравните ПР кампании. Сега на собствен гръб разбрах какво е да имаш късмета да те удари болестта не точно тогава, когато си й направил пиар като по учебник :)

След като съобщих на офиса, че съм болна от грип и отивам да търся кабинета, шефа ми рече тъжно "Е, Силве, и ти падна жертва на Рош", пусна един гугъл, намери сайта спригрипа.инфо и ми извади безплатния телефон - да се обадя първо, а не да разхождам зачервените си бузи в студа. След третия неуспешен опит за обаждане, в който сведенията за "всички медицински консултанти са заети, моля обадете се по-късно" може би трябваше да ме откажат, реших да отида.

Като истински Информиран пациент звъннах и на джипито да я питам да ходя ли там. Тя направи опит да ме спре с логичния аргумент "сигурно ще има много хора и дори да не е грип, там със сигурност ще се заразиш". Три на нула за мен и мечтата ми за тамифлу - отправих се в дъжда пеша към ВМА, въпреки обезкуражителните признаци и опита на целия свят да ми попречи.

15 минути по-късно, мокра и с вече откровено пареща температура, се намерих пред ВМА. Първа следа - ура! Светещи кутии с неясна визия и надпис "В борбата с грипа победителят е Рош", услужливо водещи към централния вход. Тука изписват Тамифлу, ура, викам си и хоп - попадам вътре в търсене на по-ясен път към вълшебното хапче. Ниц. Табели за кабинет за грипа - никъде. Заразих с грип един-двама случайно запитани с бели престилки, докато попадна на услужлив портиер (може би и той вече болен). "Ха сега, мойто момиче, върни се обратно, 200 метра надолу и после у лево, натам пак питай за грипа". Ха сега де! Валя ме още 15 минути и още поне още 3-ма попитани бяха заразени от мен, докато стигна до чисто нова, спретната и модерна инфекциозна клиника. В интерес на истината имаше 2 табели А4 по пътя със стрелки, сочещи в неопределена посока към кабинета за грипа.

Самият кабинет седеше самотен в пустата клиника, на която отвън един работник нещо оправяше вратата, съвсем нова и лъскава... абе богата фирма сте Рош, признах ви. Чук-чук! И оттук като се почна... Отваря една сестра и вика "Вие защо сте без маска и без калцуни! Веднага се върнете на първия етаж и си ги сложете, тая табелка там защо е сложена!?@#!@?" (Табелка нямаше, но нейсе. После сестрата слезе с мен и лично видя, че я няма. Не се извини.)
С калцуни и маска, стилно комплектоващи коженото ми палто, се качвам в Кабинета за Грипа. Ура! Тамифлу, ела!
След възпитано извинение за липсата на маска и калцуни (знам как да общувам с медицинския персонал аз), правя своето кратко изложение. Симптоми, алергии, малко дете, което е много важно да пазим от грип. По средата една лекарката ме прекъсна и вика "Разбирам интимната ви мисъл да ви тестваме за грип, ама вече не правим такива безплатни тестове". Ей тук аз вече се ядосах и викам "Ама аз мога и да си го платя, няма пролбем, не разбирате ли, че просто искам да знам дали съм болна от грип". (Важно ми е, таковата. Искам тамифлу.)
- Ми така като ви гледам, 50% е грип, 50% е друг вирус, заключва лекарката.
- Не може ли да ме тествате? Знам, че такива като мен, дето гледат ТВ, сигурно ще ви обсаждат още дълго, изобщо не исках да идвам да ви притеснявам, то и джипито ме прати, да си спести работата на ваш гръб, ама моля ви, омеквам аз.
- Не може, от фирмата бяха донесли много малко, но айде да ви видя гърлото, смилява се и лекарката.
Дишай, издишай, ааааааааааа.
- Ми или е грип, или не е, повтаря диагнозата лекарката. Много вируси има, различни грипове също, истинска епидемия.
- А моя какъв е? ("Искам да съм здрава. Искам Тамифлу. Искам на морееееееее")
- Ми никой не може да каже. ОК, ще ви дам болничен 3 дни, прави опит за финт лекарката.
- Тук дойдох след консултация с джипито, тя ще ми даде. Аз искам Тамифлу, контраатака от моя страна.
Да си дойдем на думата. Питам си направо.
- Чела съм много за това тамифлу, хипохондрик съм, боледувам често, пробвала съм всичко друго. Да си купя ли Тамифлу? (Конкретен въпрос за конкретен проблем, основна част от конкретна ПР кампания "Спри грипа" (с Тамифлу), в конкретен кабинет, спонсориран, платен и може би лично построен от Рош и сподвижниците му). Егати, от това повече и ПР не би могъл да си помечтае.
Ето и изненадата:
- Ми ако искате, купете си Тамифлу. Ако искате, не си купувайте. Шанса да подейства е 50 на 50. (При това, ако 50 на 50 съм болна от грип). Ако имате 50 лв, купете си Тамифлу, но можете да си купите и Ремантадин, български е и струва 5 лв.
Комплекирано е положението, 50 на 50 направо. И националната нотка се вкара. Сестрата вече ме гледа мръсно, защото имам 50 лв за лекарство, което настоявам да си купя.
Който играи, пичели. Настоявам да ми изпишат Тамифлу. Обяснявам как предпочитам да дам 50 лв за тамифлу, отколкото 50 лв за антибиотик после, защото от всичко правя усложнения, а и рискувам да си заразя детенцето. Пила съм Ремантадин, не действа, чувала съм и съм чела много пъти колко вълшебно е Тамифлу. Сестрата смекчава погледа, а лекарката с нещо като закъсняло разкаяние към спонсора ми обяснява, че медикаментът е много хубав и въобще супер (ако 50 на 50 ми подейства).
Пише дълго по едни листа и накрая се сдобивам с рецептата. Вече се чувствам малко по-добре и температурата ми като че ли спада (все пак имам шанс 50 на 50, нали така?!?).

Дотук добре, с рецепта и кашлица се отправям към 5-те кьошета, за да се ударя още един път с глава в стената.
"Тамифлу е много скъп медикамент и само с предватилена поръчка го доставяме". Ей сега ви е... ма..та, викам си. Ама побеснях направо.
"Ако го искате, (мръсен поглед към 50-левовата банкнота в ръката ми) - ще ви го доставим, но утре, елате преди обяд".
Първо пуснах един силен сноп грипни вируси към нея и назад към опашката, която като ехо повтаряше 51 лв и 29 стотинки?%"+"?!@#!!! После като избухнах, лелей. Питах верно ли е, че то се взима до 48 часа след първите симптоми и после и 50-те процента шанс ги няма. Ми верно е. "Аха, значи не ви интересува дали ще подейства, но сте готови да ми вземете парите, така ли да разбирам?! И това е аптека в центъра - ами ако бях от Обеля, бихте препоръчали на болен от грип човек да се разхожда в дъжда по аптеките, за да си купи лекарството, и най-вероятно да зарази още хора? Не знаех, че това са актуалните ви препоръки за ограничение на грипната епидемия. Освен това какво ми предлагате? Да се обадя във ВМА или в Рош и да ги питам защо изписват лекарства, които ги няма и защо лъжат потребителите? Чудесно. Вие как се казвате? А аптеката ви? А къде мога да се оплача всъщност. А искате ли да кихна?"
Някъде по средата опашката се разшумя, а аптекарката се смути и зазвъня по телефоните да пита може ли да ме се достави тамфлу в рамките на деня. Можело значи.
"Елате пак към 6 часа". "Така като ме гледате с температура и болна от грип, това ли ще ми препоръчате?!?" Аптекарката блокира. Надменно си купих витамин С и колдрекс, капарирах проклетото Тамифлу, направих последна забележка за това защо популяризират лекарства, които човек дори да иска, е много трудно да си купи, и си отидох, без да изслушам обяснението за огромния брой поръчки, на които снабдителите не можели да смогнат.

Малката ми утеха е, че Тамифлу действа. 50 на 50 или 100 на 100, вече съм по-добре - не знам дали е плацебо, но ако не беше подействало, наистина никой нямаше шанс да оцелее от грипния ми гняв. А може би и това е част от ПР кампанията на проклетото лекарство - някак си го усвояваш много пълноценно, ако си достатъчно твърд, упорит, богат и болен, за да се сдобиеш със Светото Тамифлу-Граал.

Всичко, което пиша напоследък, е подчинено на горния хедлайн. Като че ли мразя това време от годината, не само заради това, че по принцип е студено. Че сега не е студено и цъфтят кокичета, също нещо не ме топли. Пфу.

Отдавна съм свикнала с цикличността на комуникационните кампании, ама хъм, гадно е, да му се не види. Прекарваш дни в груповно мислене, съвместно ядене на пица и разправия за дистанционното на климатика в неудобната за мислене зала (аз най-хубаво мисля на плажа, подозирам, че и колегите също, ама нали, пфу). После пишеш ли пишеш, апликираш картинки и анимираш презентации (в добрия случай). В моя евро такъв - ниц презентации, братче, пишеш като египетски роб дума след дума на чужди езици according to the requirements for the EU staff and papers. После тези, дето ги четат, мога да си представя колко те псуват. Онези, които протестират за амазонските гори, също биха те псували, ако те познават и знаят колко хартия ще изхабиш за десетките страници, които можем да съберем в 2 клиентски бриф, но нали не можем. А ако знаят колко ще ги принтим после... Тази година ще насадя дърво в знак на съпричастност, обещавам тържествено и в писмен вид. Миналата година избрахме една инициатива със "Садене на Евро-дърво" и аз гласувах "за" - надявам се това да ми се пише като червена точка там, където някакви хора с ореоли също пишели, както се носи мълвата.

Никакво уважение към словото нямаме. Всеки пише, а никой не твори. Друг рисува очи, съвсем тихо. А мен така ме мързи, че думи нямам. Обикновено не се бъгвам още януари и това сериозно ме тревожи. По това време на годината съм си изхарчила парите и бодро пиша за каквото плащат и to whom it may concern, без да ми дреме особено на писалката. Да, май е време да проверя къде има свободна стая за следващия уикенд и дори няма да си купя вестник.