Sunday, June 18, 2006
Един бърз пост?
Един бърз пост, просто защото ми се дописа, без да имам концепция за какво, без да е обмислен, без да е преценен, епилиран, гримиран съвсем естествено, така че да не си личи дори отблизо, просто да усетиш отблясъците на доброто настроение и позитивното излъчване, дозирани точно колкото е нужно, за да оставиш имиджа ти да бъде подплатен с умели действия.
Рая пее "Луната спи", а аз се чудя кога порасна, кога минаха две години - тази седмица става на две... Кога тази песен ми говореше съвсем друго, когато беше хит преди пет години?
Защо пиша глупости, вместо да си пиша:
А/първи док по работа
Б/втори, по-сложен док по работа;
С/трети важен док по работа (всичките ми бяха с дедлайн петък);
Д/да ревизирам четвърти, най-важен док по работа;
Е/ да мисля за най-важната среща през годината, която ще се случи утре в десет - естествено, че по работа; а чакам и шефа да звънне да правим брейнсторминг кво ще говорим утре, при това на разни чужди езици;
Ж/ да изляза да си купя нов костюм за утрешната среща по работа, а нямам вдъхновение за нови дрехи, щото имам много работа;
З/ да си играя с Рая цял ден, както й обещах вчера;
И/да подредя едни дрехи, които трябваше да подредя още миналата седмица, а това ще отнеме поне половин ден, мама му стара;
К/да сготвя нещо за обяд, ред ми е и ми се пада, не съм готвила от 2 месеца;
Л/как можах точно днес да си набутам среща с приятелка, дошла от Щатите, а хем вчера я отмених за днес, за да отида на един голф турнир - уж по работа, ама просто исках да видя наживо как изглежда забавлението на богатите;
М/Малееее, как забравих, имам да правя презентация, нали ще изнасям лекция на Лятна школа по ПР, а след формулирането на тъпо-претенциозната тема за "Спорт и ПР - позициониране на границата на рационалното и емоционалното" и рационалното, и емоционалното в мен се изпариха....
Боже, минах половината азбука, а още съм по пижама и съм напред само с 2 кафета, 2 цигари, един оправен документ (всеки път си обещавам, че няма да си отварям пощата в неделя!!!).
Е, ето един бърз пост, поне си подредих част от нещата. Отивам да бързам.
Рая пее "Луната спи", а аз се чудя кога порасна, кога минаха две години - тази седмица става на две... Кога тази песен ми говореше съвсем друго, когато беше хит преди пет години?
Защо пиша глупости, вместо да си пиша:
А/първи док по работа
Б/втори, по-сложен док по работа;
С/трети важен док по работа (всичките ми бяха с дедлайн петък);
Д/да ревизирам четвърти, най-важен док по работа;
Е/ да мисля за най-важната среща през годината, която ще се случи утре в десет - естествено, че по работа; а чакам и шефа да звънне да правим брейнсторминг кво ще говорим утре, при това на разни чужди езици;
Ж/ да изляза да си купя нов костюм за утрешната среща по работа, а нямам вдъхновение за нови дрехи, щото имам много работа;
З/ да си играя с Рая цял ден, както й обещах вчера;
И/да подредя едни дрехи, които трябваше да подредя още миналата седмица, а това ще отнеме поне половин ден, мама му стара;
К/да сготвя нещо за обяд, ред ми е и ми се пада, не съм готвила от 2 месеца;
Л/как можах точно днес да си набутам среща с приятелка, дошла от Щатите, а хем вчера я отмених за днес, за да отида на един голф турнир - уж по работа, ама просто исках да видя наживо как изглежда забавлението на богатите;
М/Малееее, как забравих, имам да правя презентация, нали ще изнасям лекция на Лятна школа по ПР, а след формулирането на тъпо-претенциозната тема за "Спорт и ПР - позициониране на границата на рационалното и емоционалното" и рационалното, и емоционалното в мен се изпариха....
Боже, минах половината азбука, а още съм по пижама и съм напред само с 2 кафета, 2 цигари, един оправен документ (всеки път си обещавам, че няма да си отварям пощата в неделя!!!).
Е, ето един бърз пост, поне си подредих част от нещата. Отивам да бързам.
# posted by Silvia : 11:15 AM
