Tuesday, May 23, 2006
Личният успех
Това беше темата, с която преди 10 години ме приеха във Факултета по журналистика. Вчера трябваше да празнувам 10 години от завършването на гимназията, макар че празнувам не би трябвало да е думата за подобна сбирка. Всяко зло за добро, хубава поговорка - внезапно и алергично ми се поду ръката до лакътя и след успешно набучен с урбазон задник не ми беше трудно да си измисля оправдание за пред съученичката, която ми се обади да пита къде съм, след като обещах тържествено да се покажа колко съм успешна пред онези, за които винаги съм била пример за успех, кво пък толкова, че не ме видяха, и без това мразя да ми завиждат тайно. Само класната не ме е виждала последните 10 години, но не бях успешна ученичка в онзи любим на учителите начин, много умна - (хубаво нещо е фотографската памет), ама голям идиот, даже понякога ми се струваше, че и тя ми се възхищава, но може би само ми се струваше. По-скоро се възхищаваше на нашите и на опитите им да ме отучат да се подписвам смело с д-р Костова на медицински бележки със сложни диагнози и на това, че ходеха до училище и двамата, за да не се срамува само единия, след като и на двамата са им побелели косите.
Днес, докато си разнасях успешно боядисания първи бял косъм на командировка с бивш състудент, настоящ подчинен, все още приятел и готин пич, заради който половин Враца си изкълчи врата, пак се замислих за успеха. Най-вече защото като се огледам в очи като неговите, го виждам - при това искрено и понякога без много завист.
И да не беше обхванала внезапно алергията и нежеланието да общувам светски, пак нямаше да отида на онази среща в Битбургер, на която успешната част на випуск `96 си е разменял визитки, цун-цун по двете бузки и е показвал усмихната, успешна и удивителна десетгодишна промяна (още по-успешната, поне от нашия клас, е или на командировка в чужбина, или дълготрайно пребивава в същата). Нямаше как да обясня, че най-големият ми успех е с размер 82 см и още по-големият успех е,че усмихнато се опитвам и дори успявам така да балансирам времето, че да правя това, което искам. А снощи исках да седя на двора и да си играя с детето и две съседски кучета. Да гледам как Рая ходи да търси "подарки" на кучетата и да се смее с глас, когато те гонят подарените от нея кестени. А не да влеза в стилистиката и да се фукам, да обяснявам за кой величав клиент работя в момента, колко процента ми е скочила заплатата само за последната година, какъв разкошен тризонет взехме за офис, да, пак съм с два телефона, все звънят, много съм важна и търсена, още от ученичка, помните, ама тогава повече красиви пичове ме търсеха, не клиенти, да, още съм с онзи красив мъж с пари и чувство за хумор и той ме боготвори като преди 10 години, и вила си купихме, и кола, нови мебели, ремонтче, това-онова, абе напред сме с материала, ама сме скромни и сърдечни като едно време, и за второ дете напира, напълно луд, нали, ама ме обича, кво да правиш, и аз него и въобще, апък работата, абе успявам, нали все съм успявала, ама ми е тежко, да, ама майтап да става, апък, ама, хихихи, абе тия 10 кила съм им дигнала мерника, ама нали никога не ми е пукало от нищо, сега пък още по-малко, още малко ще поработя, второ детенце, лифтинг, липосукция, леле-мале, лесна работа, кво му плащаш, ама и ти си си същата, ама даже си по-същата от преди, хихихи....
За това ми е любима онази реклама на Мастеркард - ето този момент мога да пропусна, а вечерта с Рая не бих могла да си купя с нито една кредитна карта. Но и затова работя и бачкам за личния и всеобщ успех, да мога да оценя такива моменти и да им се зарадвам истински, да мога да имам избор и да знам кога какво си струва.
Може би не съм права и може би дори не съм истинска. Може би съм успешна, а може би не. Всичко зависи от системата за оценка, от личната преценка и от момента на удовлетворението.
Ръката ми спадна - успех. Скатах един работен ден в приятна командировка - успех. Накапах си ризката със сладолед и дори не се замислих дали имам пари, влязох в първия врачански бутик и си купих нова - успех. Продавачката ми каза - таз е кат за вас, свободничка такава (врачанки едни слаби гаджета по стъргалото се пуснали) - неуспееех. Кутия цигари и 21/2 часа в телефонни разговори по пътя - неуспееех.
Може би щях да се зарадвам на някои от бивишите си съученици - неуспех. (Веднъж заврях на един съученик с девствени мустачки химикалка отзад, целия клас се смя - за него тук обаче е успех, щом не съм била снощи, м?).
Уморена бира с Методи след командировката - успех. Изнерви ме и след скандала ми детето цяла вечер вика "бада тие" (многоточие) и го сочи с пръст, той гледа мръсно - неуспееех.
Сега ако ми датат тема "Личният успех", ще им поискам двойно на обичайната си тарифа за писане, а най-вероятно ще ми пишат 3-ка в журналитическия, ако пиша от сърце и като си представя критериите, с които се оценяваме там. Успех-неуспех. 18-28 годишен. А 38? А 48? А защо косите побеляват? А защо слънцето свети? А защо остаряваме, мамо? И защо критериите за успех си ги променяме с годините? И като си намерим финалните, ще ли заприличаме на онези, дето само си го мерят и най-накрая намират кусур в съседите, държавата, ЕС, майната си и онези, дето наприха оная делавера, дето сега, а?
Всъщност, знам какъв искам да е моят успех. Искам след 15 години да мога да видя този поглед - в центъра на снимката - в сините очи на Рая.
И единственото, което искам, е да съм жива и здрава, с акъла си и достатъчно успяла като човек, за да мога да му се зарадвам истински, от сърце, защото ще разбера, че наистина съм станала безсмъртна - което, струва ми се, е истинският личен успех, към който цялото човечество тайно се стреми.
Днес, докато си разнасях успешно боядисания първи бял косъм на командировка с бивш състудент, настоящ подчинен, все още приятел и готин пич, заради който половин Враца си изкълчи врата, пак се замислих за успеха. Най-вече защото като се огледам в очи като неговите, го виждам - при това искрено и понякога без много завист.
И да не беше обхванала внезапно алергията и нежеланието да общувам светски, пак нямаше да отида на онази среща в Битбургер, на която успешната част на випуск `96 си е разменял визитки, цун-цун по двете бузки и е показвал усмихната, успешна и удивителна десетгодишна промяна (още по-успешната, поне от нашия клас, е или на командировка в чужбина, или дълготрайно пребивава в същата). Нямаше как да обясня, че най-големият ми успех е с размер 82 см и още по-големият успех е,че усмихнато се опитвам и дори успявам така да балансирам времето, че да правя това, което искам. А снощи исках да седя на двора и да си играя с детето и две съседски кучета. Да гледам как Рая ходи да търси "подарки" на кучетата и да се смее с глас, когато те гонят подарените от нея кестени. А не да влеза в стилистиката и да се фукам, да обяснявам за кой величав клиент работя в момента, колко процента ми е скочила заплатата само за последната година, какъв разкошен тризонет взехме за офис, да, пак съм с два телефона, все звънят, много съм важна и търсена, още от ученичка, помните, ама тогава повече красиви пичове ме търсеха, не клиенти, да, още съм с онзи красив мъж с пари и чувство за хумор и той ме боготвори като преди 10 години, и вила си купихме, и кола, нови мебели, ремонтче, това-онова, абе напред сме с материала, ама сме скромни и сърдечни като едно време, и за второ дете напира, напълно луд, нали, ама ме обича, кво да правиш, и аз него и въобще, апък работата, абе успявам, нали все съм успявала, ама ми е тежко, да, ама майтап да става, апък, ама, хихихи, абе тия 10 кила съм им дигнала мерника, ама нали никога не ми е пукало от нищо, сега пък още по-малко, още малко ще поработя, второ детенце, лифтинг, липосукция, леле-мале, лесна работа, кво му плащаш, ама и ти си си същата, ама даже си по-същата от преди, хихихи....
За това ми е любима онази реклама на Мастеркард - ето този момент мога да пропусна, а вечерта с Рая не бих могла да си купя с нито една кредитна карта. Но и затова работя и бачкам за личния и всеобщ успех, да мога да оценя такива моменти и да им се зарадвам истински, да мога да имам избор и да знам кога какво си струва.
Може би не съм права и може би дори не съм истинска. Може би съм успешна, а може би не. Всичко зависи от системата за оценка, от личната преценка и от момента на удовлетворението.
Ръката ми спадна - успех. Скатах един работен ден в приятна командировка - успех. Накапах си ризката със сладолед и дори не се замислих дали имам пари, влязох в първия врачански бутик и си купих нова - успех. Продавачката ми каза - таз е кат за вас, свободничка такава (врачанки едни слаби гаджета по стъргалото се пуснали) - неуспееех. Кутия цигари и 21/2 часа в телефонни разговори по пътя - неуспееех.
Може би щях да се зарадвам на някои от бивишите си съученици - неуспех. (Веднъж заврях на един съученик с девствени мустачки химикалка отзад, целия клас се смя - за него тук обаче е успех, щом не съм била снощи, м?).
Уморена бира с Методи след командировката - успех. Изнерви ме и след скандала ми детето цяла вечер вика "бада тие" (многоточие) и го сочи с пръст, той гледа мръсно - неуспееех.
Сега ако ми датат тема "Личният успех", ще им поискам двойно на обичайната си тарифа за писане, а най-вероятно ще ми пишат 3-ка в журналитическия, ако пиша от сърце и като си представя критериите, с които се оценяваме там. Успех-неуспех. 18-28 годишен. А 38? А 48? А защо косите побеляват? А защо слънцето свети? А защо остаряваме, мамо? И защо критериите за успех си ги променяме с годините? И като си намерим финалните, ще ли заприличаме на онези, дето само си го мерят и най-накрая намират кусур в съседите, държавата, ЕС, майната си и онези, дето наприха оная делавера, дето сега, а?
Всъщност, знам какъв искам да е моят успех. Искам след 15 години да мога да видя този поглед - в центъра на снимката - в сините очи на Рая.
И единственото, което искам, е да съм жива и здрава, с акъла си и достатъчно успяла като човек, за да мога да му се зарадвам истински, от сърце, защото ще разбера, че наистина съм станала безсмъртна - което, струва ми се, е истинският личен успех, към който цялото човечество тайно се стреми.
# posted by Silvia : 10:02 PM
Comments:
<< Home
[size=72][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]ENTER ON SOFTWARE PORTAL[/url][/color][/size]
[size=46][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]DOWNLOAD SOFT![/url][/color][/size]
[img]http://www.istockphoto.com/file_thumbview_approve/4762671/2/istockphoto_4762671-software-box.jpg[/img]
[size=46][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]OEM SOFTWARE[/url][/color][/size]
[size=72][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]DOWNLOAD SOFTWARE[/url][/color][/size]
[size=72][b]Buy Bago soft programm to [/b][/size]
[size=72][b]Buy Bago soft programms on Mac OS[/b][/size]
[size=72][b]Cheap Bago software programm to Mac[/b][/size]
http://www.google.com/
Post a Comment
[size=46][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]DOWNLOAD SOFT![/url][/color][/size]
[img]http://www.istockphoto.com/file_thumbview_approve/4762671/2/istockphoto_4762671-software-box.jpg[/img]
[size=46][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]OEM SOFTWARE[/url][/color][/size]
[size=72][color=red][url=http://www.go4you.net/go.php?sid=24]DOWNLOAD SOFTWARE[/url][/color][/size]
[size=72][b]Buy Bago soft programm to [/b][/size]
[size=72][b]Buy Bago soft programms on Mac OS[/b][/size]
[size=72][b]Cheap Bago software programm to Mac[/b][/size]
http://www.google.com/
# posted by 
: 4:08 AM
: 4:08 AM<< Home
