Saturday, April 29, 2006
Just in target
Да намери Just in target подход е мечтата на рекламиста. Аз съм такъв – не рекламист, а таргет, при това в акция. Винаги “Акция” в Била ми се набива в очите, пък и някой мърчандазър добре си е свършил работата, така че да не ти се рее много-много погледа. Предполага се, че си отишъл набързо. Не чак толкова, че да препускаш сред навалицата, но и толкова бавно, че да четеш етикети на всчики стоки. С жената и детето си или само с детето или само с жената, е класическия случай. В моя – с мъжа и детето.
Пак се бяхме облекли в тон, точно като в реклама за weekend casual. Черни якета, кожа и джинс, сини дънки, мокасини (имаме и бежови комплекти от същите, но без да се наговаряме, някак си по common sense в последните години успяваме да се уцелим в тон, без дори да се гледаме предварително, но заглеждайки се във витрината на магазина да установим колко си отиваме). Детето – също комбинирало най-красивите черти и на двама ни, радостно, че ще ходи да харчи пари в дъждовен ден, който иначе не предполага разходка.
Избирайки количка, се възхищавам на някой, помислил за тарегта – има малки колички, големи колички и семейни колички, имитиращи детско возило с кормило, в която да си сложиш детето да се забавлява и то. Има акции и промоции. В една от тях си купих салам “Бургас”, дето не съм яла от години салам, само защото промотърката ми стана симпатична, впъреки че се опита да нахрани Рая със прозрачно парченце салам на клечка и я нарече “момченце”. А на учудения поглед на любимия, току що напълнил в коша на количката няколстотин грама филе “Елена” и луканки от други градове, за секунди импровизирах “Ми може да си сготвим гювечета”. Е, можеше и да измисля някакво по-оригинално предложение на идващия от трудовия град Бургас салам, но реших да не се престаравам. Да мисля бързо за различни таргети е в основата на цифрата във фиша за заплатата ми, но дори и аз се възхитих как майсторски ме работят рекламите. Само ако си позволиш да не мислиш какъв си таргет понякога, но и то е достатъчно.
Отбихме опита на детето да си купим котешка храна само заради картинката отпред, слава Богу на няколко метра се оказа достатъчно ниско поставен стилаж на шоколадови яйца с Мечо пух и след секунди “котка мау” се замени с “Меню пук” и радостно тичане към стилажа. Добре, че не го купихме целия заради повреда на имущество на магазина, а баща й спринтира бързо и се сдобихме само с едно яйце, а не две, както очевидно беше първоначалния Райчин замисъл.
Пред касата - бърз поглед към препълнената количка и още по-бърз бас “към 80, а” от моя страна и “минимум 100” от мъжа ми, математик все пак. Той спечели и плати сметката, а пък ние си имахме шоколадово яйце. Мърчандайзнато достатъчно приветливо и толкова ниско, че дори таргет, висок 85 см, да може да пазарува достойно.
“Имате ли си талонче за сърчицата на Памперс, ако ги събирате?” Имаме си, да, как да не ги събираме, като давате играчки Фишър Прайс за ненам си колко сърчица (брат ми е рекламист и имам силно подозрение,че е в основата на тази промоция, един ден ми се обади да ме разпитва кой купува у нас памперси и откъде).
Билла е на 10 минути от нас, но и Пежото си е just in target, кой ще ти носи четири торби в тоя вятър. Спортна бърза кола е, наскоро гледах мъжа ми как гледа каталог на Шевролет със семейни петвратки, ама не сме си сменили толкова бързо таргет-принадлежноста, че да успеем да наваксаме и с нова кола.
Докато си говорехме за шоколадовите яйца на Мечо Пух, дето бяха тема на новините почти цяла седмица наравно с членството в ЕС (мале що таргет се е обадил в Националното радио да се разправя как на опаковката има Мечо, а вътре обикновени играчки и що дечица са се прецакали, а пък таргета се е вътрил по 0.99 ст на яйце; добре че не съм попаднала на такова, веднага щях да звънна не само, ами и да напиша отворено писмо), се сетих за един приятел, който почина достатъчно млад, но и достатъчно зрял да стане таргет на Мерцедес, как един ден четиригодишната му дъщеря се тръшнала насред Метро да й купят котлен камък. Помните ли ги тия реклами за котления камък? Вово, аз пък ще те помня теб, пич, и за тази случка ще се сещам все по-често – детето ми расте, да ми е живо и здраво.
Още със задоволството на надживял таргета си разказвам и за едни награди на БДВО, дето си мисли, че е голям таргет на PR-а като такъв, дето раздаваха водни пистолетчета насред мокър подлез на церемония с награди, да си стрелят PR-Ките право в поставените цели. И тази случка я разказвах съвсем скоро, това му е хубавото да вдигаш нивото на таргета, винаги имаш общи теми за разговори с различните таргети.
А аз имам цял дълъг уикенд да прочета какви са последните насоки според списанията и уикенд-изданията (даже и за малко чиклит ще остане време, обещах си да не работя тия дни). Да видя дали не трябва да си купим и други цветове мокасини, нещо червеното пак се е върнало на мода. И да се радвам, като видя таргет приятели, купили се телефон, дето са чели за него в модно списание, където аз съм написала основата на статията и даже съм пратила на ексклузивни снимки, щото са ни много важни и са Just in target.
PS/Много интересни резултати има по ключова дума target в www.gettyimages.com – снимката е оттам :)
# posted by Silvia : 3:39 PM
