Saturday, January 28, 2006
Събота, точно по обед
Дори не вали. И би било приятно, ако е някоя извънредна не-работна събота... (Не мога да се отърва да започвам по клиширано-привличащ вниманието-многозначителен начин своите писания. Повечето хора твърдят, че е интересно, особено тези ,които плащат месечна агенционна комисионна.)
Вместо да им пиша едни речи, реших малко да си навестя блога. Пък и вече написах подробен сценарий от сутринта и дори им уредих водещи за това. Е, и речите започнах де, съвестна съм, пък и като ме домързи, веднага си спомням каква заплата взимам и защо - добре действа :)
Хубавото е, че го избачах от вкъщи,лошото - че поводът да не си отработвам в офиса като целия трудов български народ е, че Рая ми напи капучиното от сутринта и обезсмисли ставането ми в 7. За повече подробности - клуб Алергии в Дир-а,който току що ме банна смело, та не мога да сложа линк.
Там съм, като ме присърби и стегне и имам някои наистина хубави неща постнати, истински едни такива, извиращи от Голямата Ми Славянска Душа. Същата, която си мечтае една събота да не е в стрес. Б.х м.м му, открих източника на стреса - имам 407 изходящи обаждания за мин.месец. Само на единия мобилен. Ако сложим и наполовина още толкова входящи, плюс на другия поне по 15 на ден, плюс стационарните линии и "там съм, не съм там". Плюс спешните мейли и срещите с клиенти. Плюс такситата. А пък да не говорим за домашните ми, които се множат прогресивно с падането на температурите и се чувстват длъжни да ме посъветват по основните житейски въпроси и не само те или пък задават въпроси от типа на "откъде да купя това, точно по какъв начин и тн".
Дори в тоалетната като отида, ме намират. От опитите на Рая да надникне вътре вратата вече не се затваря, а и да се затвори, някой ще се подаде през процепа, разчитайки да си говори с мен ТОЧНО ТОГАВА, защото само в това време не говоря по тел. примерно. М.м си тр.ка, а?
Тайм мениджмънта ми става все по-нехуманен спрямо Г.С.Д (душата ,виж по-горе) и всеки пъха своя приоритет вътре, очаквайки аз да го ръководя. Резултатът - миналата седмица посетихме пет (!) магазина за 3(!) часа - Метро, Била, Технополис, Техномаркет, Бриколаж. И не само това, ъф корс.
Ако другата събота точно по обед не се намирам в някое уютно хотелче, не знам къде ще му излезе краят. Е, сигурно хотелчето ще е на Витоша (най-близо за завръщане, ако нещо стане с детето) и с пълно покритие на всички мобилни оператори.
А някоя събота ще прекарам цял ден с изключени телефони и ще говоря само с Рая, която общува с хубави кратки думи като Дай, Ела, Няма, Ам-ам, аку. Какво повече му трябва на човек, а? Мога да се пробвам да говоря по телефона с тези пет думи и след това ще обявя тази събота за Деня на Душата без Мобилни Телефони.
Айде, че звъни, м.м.м.м.м.ууууууууууууууууу
Вместо да им пиша едни речи, реших малко да си навестя блога. Пък и вече написах подробен сценарий от сутринта и дори им уредих водещи за това. Е, и речите започнах де, съвестна съм, пък и като ме домързи, веднага си спомням каква заплата взимам и защо - добре действа :)
Хубавото е, че го избачах от вкъщи,лошото - че поводът да не си отработвам в офиса като целия трудов български народ е, че Рая ми напи капучиното от сутринта и обезсмисли ставането ми в 7. За повече подробности - клуб Алергии в Дир-а,който току що ме банна смело, та не мога да сложа линк.
Там съм, като ме присърби и стегне и имам някои наистина хубави неща постнати, истински едни такива, извиращи от Голямата Ми Славянска Душа. Същата, която си мечтае една събота да не е в стрес. Б.х м.м му, открих източника на стреса - имам 407 изходящи обаждания за мин.месец. Само на единия мобилен. Ако сложим и наполовина още толкова входящи, плюс на другия поне по 15 на ден, плюс стационарните линии и "там съм, не съм там". Плюс спешните мейли и срещите с клиенти. Плюс такситата. А пък да не говорим за домашните ми, които се множат прогресивно с падането на температурите и се чувстват длъжни да ме посъветват по основните житейски въпроси и не само те или пък задават въпроси от типа на "откъде да купя това, точно по какъв начин и тн".
Дори в тоалетната като отида, ме намират. От опитите на Рая да надникне вътре вратата вече не се затваря, а и да се затвори, някой ще се подаде през процепа, разчитайки да си говори с мен ТОЧНО ТОГАВА, защото само в това време не говоря по тел. примерно. М.м си тр.ка, а?
Тайм мениджмънта ми става все по-нехуманен спрямо Г.С.Д (душата ,виж по-горе) и всеки пъха своя приоритет вътре, очаквайки аз да го ръководя. Резултатът - миналата седмица посетихме пет (!) магазина за 3(!) часа - Метро, Била, Технополис, Техномаркет, Бриколаж. И не само това, ъф корс.
Ако другата събота точно по обед не се намирам в някое уютно хотелче, не знам къде ще му излезе краят. Е, сигурно хотелчето ще е на Витоша (най-близо за завръщане, ако нещо стане с детето) и с пълно покритие на всички мобилни оператори.
А някоя събота ще прекарам цял ден с изключени телефони и ще говоря само с Рая, която общува с хубави кратки думи като Дай, Ела, Няма, Ам-ам, аку. Какво повече му трябва на човек, а? Мога да се пробвам да говоря по телефона с тези пет думи и след това ще обявя тази събота за Деня на Душата без Мобилни Телефони.
Айде, че звъни, м.м.м.м.м.ууууууууууууууууу
# posted by Silvia : 11:35 AM
Comments:
<< Home
Е-е-ех... Ще ми се да не съм тук, ще ми се да съм някъде съвсем другаде... А вие?
Post a Comment
# posted by 
: 4:28 PM
: 4:28 PM<< Home
