Monday, October 24, 2005
Всичко тече
а колко се променяме и не си даваме сметка... Явно е от възрастта, но наистина времето започна да лети по-бързо от светлинната скорост, с която прескачат насам-натам в Междузвездни войни (а колко неща са се променили, откакто си играехме на Хан Соло и принцеса Леа, а. И особено ефектите в киното).
Изминаха месеци, откакто си направих блог. Минаха през мен като чаша мартини и като ураган през Щатите.
Рая порастна. Струва ми се, че е порастнала за мигове. Вече не е бебе. Ходи, говори си на бебешки език, разбира всичко. Голямата идея на някакъв такъв анонимен блог беше да пиша разни умни работи, дето като порастне, да чете. Защото или няма да си говорим, като знам каква добра майка съм, или още по-зле. Малко минорно,но в тези месеци какво ли не ми мина през главата...
Само дето блогът не е анонимен, а и аз не съм от анонимните пичове, дето тайно се изливат из пространството и времето.
А и чак сега ме засърбяха ръцете да напиша нещо, каквото и да е, нещо нетипично, и аз не знам какво, но нека е различно.
Защото вече сме различни. Днес водихме разговор за пари с моя бивш добър приятел, настоящ шеф и колега. И чак сега разбрах, че наистина сме различни. Изтеклото между нас е повече от всички води, които текоха из страната в летните наводнения.
Видях колко си е струвало да вървя срещу течението толкова години. Водата тече в моята мелница и вече съм шеф на водопад. Сега е момента да направя ВЕЦ.
Пак говоря отнесено като вятър, но конкретиката е тема на второ интервю. Така казвам на милите хора, които кандидатстват за работа при нас и с които бях принудена да се срещна в изтеклите месеци. Претаках ги набързо, защото имах и от други кладенци вода да нося.
Времето няма край и си тече, няма как. Много се разчувствах преди месеци, когато баща ми подари на Рая един диск детски песнички и тази също беше вътре. Само дето някакви тъпи рекламисти пак кощунстват с песни като "Кой нарисува тази дъга" или пък онази тъпа реплика на "Вчера" и вафла "Лачети" - тоя ако го хвана такъв ураган ще му тресна! - но пък добре де, децата утре може би пак ще гледат "Междузвездни войни".
А на мен ми остава да стана моряк, мъж и поет почти го докарах.
Изминаха месеци, откакто си направих блог. Минаха през мен като чаша мартини и като ураган през Щатите.
Рая порастна. Струва ми се, че е порастнала за мигове. Вече не е бебе. Ходи, говори си на бебешки език, разбира всичко. Голямата идея на някакъв такъв анонимен блог беше да пиша разни умни работи, дето като порастне, да чете. Защото или няма да си говорим, като знам каква добра майка съм, или още по-зле. Малко минорно,но в тези месеци какво ли не ми мина през главата...
Само дето блогът не е анонимен, а и аз не съм от анонимните пичове, дето тайно се изливат из пространството и времето.
А и чак сега ме засърбяха ръцете да напиша нещо, каквото и да е, нещо нетипично, и аз не знам какво, но нека е различно.
Защото вече сме различни. Днес водихме разговор за пари с моя бивш добър приятел, настоящ шеф и колега. И чак сега разбрах, че наистина сме различни. Изтеклото между нас е повече от всички води, които текоха из страната в летните наводнения.
Видях колко си е струвало да вървя срещу течението толкова години. Водата тече в моята мелница и вече съм шеф на водопад. Сега е момента да направя ВЕЦ.
Пак говоря отнесено като вятър, но конкретиката е тема на второ интервю. Така казвам на милите хора, които кандидатстват за работа при нас и с които бях принудена да се срещна в изтеклите месеци. Претаках ги набързо, защото имах и от други кладенци вода да нося.
Времето няма край и си тече, няма как. Много се разчувствах преди месеци, когато баща ми подари на Рая един диск детски песнички и тази също беше вътре. Само дето някакви тъпи рекламисти пак кощунстват с песни като "Кой нарисува тази дъга" или пък онази тъпа реплика на "Вчера" и вафла "Лачети" - тоя ако го хвана такъв ураган ще му тресна! - но пък добре де, децата утре може би пак ще гледат "Междузвездни войни".
А на мен ми остава да стана моряк, мъж и поет почти го докарах.
# posted by Silvia : 10:31 PM
