Sylvia: Revolutions PM

Така се казва най-новото ми постижение и поредната глава от книгата "Експериментална кулинария", която ще убие пазара на чиклита след около 5 години.
Така изглежда (макар че в женските списания винаги им изглеждат по-красиви и мацките, и манджите, графични дизайнери ли сте, или магьосници, хора?!?)

Бидейки в настроението да глезя себе си от близо месец насам с всякакви позволени и непозволени средства и нескъпейки се да разпръсвам красота, доброта и позитивизъм сред широката общественост и преките потърпевши, днес внезапно избухнах в кулинарен делириум. Едно от (малкото) хубави неща на работата за последния ми клиент е, че тези хора знаят как да ядат (и как да си го позволят), използвайки смело свещената си обедна почивка. В резултат (хубаво задължение), свикнах да ям на обяд нещо повече от някой нещастен колега с гарнитура от Кола и Бяло Виктори.

А толкова да обичам тиквички, колкото онзи в един разказ, дето обичал печена тиква, че и малко отгоре. Почти колкото обичам Кока-кола и други (разрешени) стимулатори на активния млад човек, който-работи-в-офис-за-пари-и-дори-му-харесва.
След като снощи успешно се престорих на млада в компанията на други позастаряващи тинейджъри, които ходят на дискотека в Студентски град със служебната си брендирана кола, днес за малко пак да направя един бърз брънч в Макдоналдс (бтв там съм сигурна, че слагат неразрешени стимулатори в Детското меню и сигурно поливат играчките с нещо, което кара децата в най-голямата жега да влачат морни крачета 21 номер по Моста на въздишките към онази голяяяма жълта буква М). Лошото на моята възраст е, че 2 поредни дни 2 брънча в McD с повече от 2 бири снощи (а защо бяха повече, ей, не се научи да пиеш) ще водят до 2 дена гадно усещане в стомаха...

Почти изкушена да изям един чийзбургер, все пак се домъкнах в още по-голямата жега у нас с мисълта да ям Натурален (хахаха) сок цял ден. Тогава, както се казва в радио-рекламите, се случи... не, не Златно Чудо, много е гадна тая реклама (особено ги мразя откакто не са ни клиент). Случи се вълшебство. За пръв път седнах да сготвя нещо умишлено, само за мен, такова, каквото аз искам да го изям... Е, изядох 2 тиквички. Нарекох ги вълшебство. Защото легендата за черния орел сочи. Стоп, беше овен, все тая, отивам да спя, това 4 часа сън ли са, стар човек съм вече, що правя глупости и аз и се лигавя като дете за макдоналдс и въобще защо съм на компютъра, пак не си уцелих принадлежността, и децата, и старите хора спят по това време, а не се наливат с Кола пред компютъра :)

Просто ето рецептата за тиквичките - такива, каквито ги готвя за пръв път и каквито сигурно никога повече няма да станат, защото няма да са подправени с мига, настроението и усмивката на буря в косите ми, тралала,много готина чалгица са спретнали Софито и Устата.
Рецептата де! 4 тиквички, обелени и изтърбушени, наредени в малка тавичка, намазана с олио. Във всяка се слагат, в точно този ред: по едно тънко резенче масло, около скилидка чесън, накълцана на парченца; едно триъгълниче топено сирене, размазано по дължината на тиквичката, парче мек салам с чушка, нарязано на кубчета, 3-4 тънки ивички кашкавал и се поръсва със стрито между пръстите кубче пилешки бульон.
Пече се около 35-40 минути, докато димът от фурната ви вдигне внезапно от компа с "лелей,ама аз готвех" :) Става много леко, размазано от стопеното сирене, много дъхаво и сочно. Консумира се със студена стимулираща напитка по избор.

А сега, понеже тренирам за Q&A сесията на лекцията в НБУ, да попитам: Какво е това, мили деца? Ми това, мила госпожо, е А/Скрита реклама на Кока-кола; В/ПР-публикация, платена от Кока-кола в таргет-медия с женски профил С/Ми тези две неща, ама случайно. Седни си, шест + по готварство, а другия път гледай по-внимателно картинките, преди да се чудиш защо Кока-кола :)

Един бърз пост, просто защото ми се дописа, без да имам концепция за какво, без да е обмислен, без да е преценен, епилиран, гримиран съвсем естествено, така че да не си личи дори отблизо, просто да усетиш отблясъците на доброто настроение и позитивното излъчване, дозирани точно колкото е нужно, за да оставиш имиджа ти да бъде подплатен с умели действия.
Рая пее "Луната спи", а аз се чудя кога порасна, кога минаха две години - тази седмица става на две... Кога тази песен ми говореше съвсем друго, когато беше хит преди пет години?
Защо пиша глупости, вместо да си пиша:
А/първи док по работа
Б/втори, по-сложен док по работа;
С/трети важен док по работа (всичките ми бяха с дедлайн петък);
Д/да ревизирам четвърти, най-важен док по работа;
Е/ да мисля за най-важната среща през годината, която ще се случи утре в десет - естествено, че по работа; а чакам и шефа да звънне да правим брейнсторминг кво ще говорим утре, при това на разни чужди езици;
Ж/ да изляза да си купя нов костюм за утрешната среща по работа, а нямам вдъхновение за нови дрехи, щото имам много работа;
З/ да си играя с Рая цял ден, както й обещах вчера;
И/да подредя едни дрехи, които трябваше да подредя още миналата седмица, а това ще отнеме поне половин ден, мама му стара;
К/да сготвя нещо за обяд, ред ми е и ми се пада, не съм готвила от 2 месеца;
Л/как можах точно днес да си набутам среща с приятелка, дошла от Щатите, а хем вчера я отмених за днес, за да отида на един голф турнир - уж по работа, ама просто исках да видя наживо как изглежда забавлението на богатите;
М/Малееее, как забравих, имам да правя презентация, нали ще изнасям лекция на Лятна школа по ПР, а след формулирането на тъпо-претенциозната тема за "Спорт и ПР - позициониране на границата на рационалното и емоционалното" и рационалното, и емоционалното в мен се изпариха....
Боже, минах половината азбука, а още съм по пижама и съм напред само с 2 кафета, 2 цигари, един оправен документ (всеки път си обещавам, че няма да си отварям пощата в неделя!!!).
Е, ето един бърз пост, поне си подредих част от нещата. Отивам да бързам.