Sylvia: Revolutions PM

Как да убием мъжката ерекция завинаги?

2007-07-11T16:15:00.001+03:00

Мъжът ви се държи като преял с Левитра шопар, а на вас ви омръзна да обяснявате, че женското главоболие 12 и повече месеца в годината не е научен феномен, а често срещано явление? Ние ще ви помогнем да държите досадника в неговата половина на спалнята. Следвайте инструкциите по-долу и няма секс-стимулант, който да спаси ерекцията му.

1. Космите. Така пренебрегвани от много жени, космите вършат чудеса в ликвидирането на ерекцията. Като за начало изтрийте от Phone-book-а си телефона на Kola-maska – Vesi (или Reni, Svetla и тн.). На плахия въпрос «Къде е любимата ми бразилка?», обяснете, че протестирате наравно със защитните на природен парк Странджа, вече сте еко-активист и даже смятате да започнете да се храните разделно и/или да спрете да ядете милите малки животинчета, горките те. Както и че сте канселирали резервацията за луксозното бунгало на първа линия на «Градина» (и той гори с парите). Причината - смятате да спите в спален чувал под звездите на девствен плаж на българо-румънската граница с новите си еко-приятели. Така имате и съвсем сносно оправдание защо космите ви трябват – нощем на открито е доста студено.

2. Чудеса върши и пускането на мустак. Тънката черна линия, гарнирана с ехидна усмивчица на кой мустака му е по-голям, гарантира дълго спокойствие в гащите и на двама ви. За да я подчертаете, не се свенете да сложите мнооооого грим. Изкуството да се гримирате щедро и шарено винаги впечатлява мъжете – ползвайте за модел изпълнителките на Планета Пайнер на Гала-мега-турбо-мура-кура концерта им в Горна Нова Махала, когато заради бляскавото червило на една от изпълнителките кмета бай Данчо се напи като донски казак, смесвайки четири вида мастика. Забележка: ако нямате мустак и ви е страх да си присадите, удвоете количеството на грима, ще свърши идентична работа.

3. Чорапите. Не, не онези чорапи, за които си помислихте. Помните ли как баба ви ви съветваше да внимавате да не се простудите и винаги да спите с чорапите, които ви е уплела? На милата жена едва ли й е стигнал куража да ви сподели, че това всъщност е нейният контрацептив и че така вие ще можете да си починете необезпокоявани в леглото след тежкия труд на къра. Пъстрите шарки и грубата вълнена плетка на чорапите трябва да се пазят, затова се перат веднъж годишно с хладка вода. Обувани на голо, те гарантират излъчването на феромони, отблъскващи противника скоропостижно. Вариант за лятото: три-четвърти обикновени чорапи на фабрика „Фазан”, Русе (60 ст.) от кварталния супермаркет вършат почти същата работа. Номерът е да се показват дискретно под полата или панталоните, така че незабележимо да оставят трайни спомени.

4. Вечният анцуг. Неизменно допълнение към чорапите, анцугът е най-добрият приятел на почиващата жена. Важно е обаче да не е един от онези секси впити модели, с които се опитват да ви изкушат в любимия ви спортен магазин. Най-добре вземете неговия стар анцуг и си го скъсете, а на талията пришийте ластик. Така ще ви се отпуска свободно на коленете и няма да ви стяга никъде. Ако все пак ви посегне, накарайте детето да повърне върху анцуга. За разкош капнете малко мазнина и поръсете със сол.

Дотук се спряхме на външния вид, който ви гарантира безоблачно възстановяване на девствената ципа. На последно, но първо по значение място е обаче е начинът, по който се държите с мъжа. Не забравяйте, че дори да изглеждате като родната майка на Сатаната (след като току-що го е родила), любимият пак може да ви пожелае. (Странно нещо са мъжете, нали?!)
Затова е изключително важно да имате твърда, принципна, достойна за уважение позиция. Опитайте се да спазвате следните принципи:

1. Мрънкайте за щяло и нещяло. Винаги и по всяко време (особено пред приятелите и майка му). Ако покажете макар и минимална степен на доволство от нещо, рискувате той да се почувства силен и спокоен и да ви поиска секс.
2. Бъдете достойна за уважение дама – кажете на приятелите му всичко, което мислите за тях, в очите им. Ако не ви стиска, следващите десет пъти, в които излезете с тях, отговаряйте с „мммм” на въпроса „добър ден” и мълчете през останалото време.
3. Ако все пак тръгне да ви погали въпреки всичко, престорете се, че искате секс. В момента, в който погледът му потъмнее, го попитайте директно: „Оправи ли крана в банята?”. Ако не е, кажете, че ви е писнало от него и няма да види секс, докато не видите оправен целия апартамент (по каталога на Мартинели). Ако го е оправил, поинтересувайте се какво стана с идеята да сложите латекс вместо тапети и сметнал ли е колко ще струва. Ако не е сметнал, настоявайте смятането да започне сега.
4. Отстоявайте свободата си. Отидете на женско парти за една вечер и му пуснете картичка от морето. Прикрийте смучките с пудра и дръжте курса „Не мога да разбера нямаш ли ми доверие или какво”.
5. Харчете. Вие сте съкровище (поне така твърдеше той) и ако не иска да осребри стойността ви в живо тегло, толкова по-зле за него. А като му спрат кредитната карта, вдигнете му скандал под надслов „Пишката ти е по-малка и от заплатата ти”.

Ако спазвате този курс на лечение, за по-малко от три месеца ще прекършите и най-твърдата мъжка ерекция. Спонтанността в отношенията ви ще изчезне и ще забележите, че любимият все по-често мълчи, не говори с никого и гледа в една точка в наказателното по време на Бразилия-Уругвай дори на рекламната пауза на мача.
Ако все пак секса с него започне да ви липсва, не посягайте веднага към секс-хапчетата. Дори и те няма да ви помогнат, ако не запалите пламъкът за секс с прости и лесни средства, най-простото и лесно средство от които е да не преставате да бъдете жената, в която се е влюбил.

Мобилните телефони и ние

2007-01-29T21:56:00.000+02:00

Сигурна съм, че така ще бъде озаглавен романът, описващ краха на човечеството пред изкуствения интелект. Ще започва с това, че създадени за удобство, машините скоро са станали по-умни от нас и вместо да ни служат, са започнали да ни се присмиват - първо с любезен тестбокс, питащ те настоятелно какво се опитваш да направиш, а после и направо с ток по жицата или блутуута.
Днес аз като една малка част на човечеството се преборих сравнително успешно с врага - комплект компютър + мобилен телефон, въоръжени с кабели и разпознаващи се телепатично помежду си. Не мога да разбера как го правят, но наистина се почувствах ужасно глупаво. Имам две висши образования, а мисълта ми е по-бърза дори от езика, но ме направиха леко смешна и адски ретро в собствените ми очи. Псувайки наум "Е няма да стане тяхното", успях да се ориентирам с кликане насам натам и през цялото време съжалявах, че съм дала толкова много пари за тях двамата, за да се ебават така с шефа си. Нали са създадени да ми служат, за Бога? Успях да си сваля снимките и да направя някакъв трансфер между двете устройства, кликайка насам натам с почти затворени очи. Нищо не гръмна, което е едно добро начало. Накрая дори просвири, а аз открих, че имало голем напредък в технологиите само в последните няколко години. Това всички продавач/ки, които ми измъкват по няколкостотин лева, все се опитват да ми обяснят, ама... Вчера един такъв намахан 20-тина годишен дори ми продаде нов тфт монитор в Технополис, ама не му дадох и думата: казах "Искам монитор веднага, до 500 лева, да работи, не разбирам нищо по въпроса"и той ми подаде един кашон...

Лошото е,че Рая също ми се смее - вече се оправя чудесно с половината кабели около компа, цялата двд- и тв-техника и с мобилните телефони. Като проговори хубаво, дано ми ги обясни, да не се потя повече около скъпа и абсолютно безполезна, докато не направят всичко само с един бутон или още по-добре - с гласови команди.

В търсене на Тамифлу

2007-01-27T12:14:00.000+02:00

Ето как и аз паднах свидна жертва на пиара. Който нож вади, от нож умира, ама на- като ти припари вирусът под лъжичката, ставаш си обикновен потребител и това е.
Втриса ме рязко в четвъртък сутрин, така, както си работя. Парят очи, зачервих бузи, застудя ми едно такова. Прокашлях се рязко и реших - грип! Грииииип %"+"?!@#!!!

Изпаднах в клинична паника за няколко минути и реших, че ще се лекувам. Досега "настинка е" и цялото последващо самолечение само ми докараха 22 дни на антибиотик последния път, затова този направо се насметох като боклук пред Бойко Борисов. Изведнъж многото четене на вестници и телевизия събудиха у мен Информирания пациент, толкова нелюбим на всички общо- и тясно-практикуващи лекари. В главата ми като огнен надпис запламтя вълшебната думичка "Тамифлу" и се заизреждаха като на филм всички адверториали, тв репортажи и други пиарски творения, които обясняваха че само-от-тамифлу-грипът-минава-веднага-без-съмнение-и-оздравяваш-моментално-без-усложнения-защото-всичко-друго-води-до-бавна-и-мъчителна-смърт-или-най-малко-оглушаване-и-така-нататък-защото-грипът-е-много-много-много-опасен.

Веднага се сетих за онези красиво-плашещи тв репортажи, в които се разказваше за новооткрития, напълно безплатен и изключително полезен кабинет "Спри грипа" във ВМА. Там всеки, заболял внезапно от грип, може да отида да го тестват за грип и да му изпишат тамифлу, а на картинката показваха как на Мария Чернева от БНТ й бъркаха в носа с безплатен тест, който до 15 мунити определя дали си болен от грип и ненатрапчиво навежда на мисълта защо имаш нужда точно от това вълшебно лекарство. (Това с хотлайн и сайт, водещи организирани маси народ към безплатните кабинети ми е любим трик в здравните ПР кампании. Сега на собствен гръб разбрах какво е да имаш късмета да те удари болестта не точно тогава, когато си й направил пиар като по учебник :)

След като съобщих на офиса, че съм болна от грип и отивам да търся кабинета, шефа ми рече тъжно "Е, Силве, и ти падна жертва на Рош", пусна един гугъл, намери сайта спригрипа.инфо и ми извади безплатния телефон - да се обадя първо, а не да разхождам зачервените си бузи в студа. След третия неуспешен опит за обаждане, в който сведенията за "всички медицински консултанти са заети, моля обадете се по-късно" може би трябваше да ме откажат, реших да отида.

Като истински Информиран пациент звъннах и на джипито да я питам да ходя ли там. Тя направи опит да ме спре с логичния аргумент "сигурно ще има много хора и дори да не е грип, там със сигурност ще се заразиш". Три на нула за мен и мечтата ми за тамифлу - отправих се в дъжда пеша към ВМА, въпреки обезкуражителните признаци и опита на целия свят да ми попречи.

15 минути по-късно, мокра и с вече откровено пареща температура, се намерих пред ВМА. Първа следа - ура! Светещи кутии с неясна визия и надпис "В борбата с грипа победителят е Рош", услужливо водещи към централния вход. Тука изписват Тамифлу, ура, викам си и хоп - попадам вътре в търсене на по-ясен път към вълшебното хапче. Ниц. Табели за кабинет за грипа - никъде. Заразих с грип един-двама случайно запитани с бели престилки, докато попадна на услужлив портиер (може би и той вече болен). "Ха сега, мойто момиче, върни се обратно, 200 метра надолу и после у лево, натам пак питай за грипа". Ха сега де! Валя ме още 15 минути и още поне още 3-ма попитани бяха заразени от мен, докато стигна до чисто нова, спретната и модерна инфекциозна клиника. В интерес на истината имаше 2 табели А4 по пътя със стрелки, сочещи в неопределена посока към кабинета за грипа.

Самият кабинет седеше самотен в пустата клиника, на която отвън един работник нещо оправяше вратата, съвсем нова и лъскава... абе богата фирма сте Рош, признах ви. Чук-чук! И оттук като се почна... Отваря една сестра и вика "Вие защо сте без маска и без калцуни! Веднага се върнете на първия етаж и си ги сложете, тая табелка там защо е сложена!?@#!@?" (Табелка нямаше, но нейсе. После сестрата слезе с мен и лично видя, че я няма. Не се извини.)
С калцуни и маска, стилно комплектоващи коженото ми палто, се качвам в Кабинета за Грипа. Ура! Тамифлу, ела!
След възпитано извинение за липсата на маска и калцуни (знам как да общувам с медицинския персонал аз), правя своето кратко изложение. Симптоми, алергии, малко дете, което е много важно да пазим от грип. По средата една лекарката ме прекъсна и вика "Разбирам интимната ви мисъл да ви тестваме за грип, ама вече не правим такива безплатни тестове". Ей тук аз вече се ядосах и викам "Ама аз мога и да си го платя, няма пролбем, не разбирате ли, че просто искам да знам дали съм болна от грип". (Важно ми е, таковата. Искам тамифлу.)
- Ми така като ви гледам, 50% е грип, 50% е друг вирус, заключва лекарката.
- Не може ли да ме тествате? Знам, че такива като мен, дето гледат ТВ, сигурно ще ви обсаждат още дълго, изобщо не исках да идвам да ви притеснявам, то и джипито ме прати, да си спести работата на ваш гръб, ама моля ви, омеквам аз.
- Не може, от фирмата бяха донесли много малко, но айде да ви видя гърлото, смилява се и лекарката.
Дишай, издишай, ааааааааааа.
- Ми или е грип, или не е, повтаря диагнозата лекарката. Много вируси има, различни грипове също, истинска епидемия.
- А моя какъв е? ("Искам да съм здрава. Искам Тамифлу. Искам на морееееееее")
- Ми никой не може да каже. ОК, ще ви дам болничен 3 дни, прави опит за финт лекарката.
- Тук дойдох след консултация с джипито, тя ще ми даде. Аз искам Тамифлу, контраатака от моя страна.
Да си дойдем на думата. Питам си направо.
- Чела съм много за това тамифлу, хипохондрик съм, боледувам често, пробвала съм всичко друго. Да си купя ли Тамифлу? (Конкретен въпрос за конкретен проблем, основна част от конкретна ПР кампания "Спри грипа" (с Тамифлу), в конкретен кабинет, спонсориран, платен и може би лично построен от Рош и сподвижниците му). Егати, от това повече и ПР не би могъл да си помечтае.
Ето и изненадата:
- Ми ако искате, купете си Тамифлу. Ако искате, не си купувайте. Шанса да подейства е 50 на 50. (При това, ако 50 на 50 съм болна от грип). Ако имате 50 лв, купете си Тамифлу, но можете да си купите и Ремантадин, български е и струва 5 лв.
Комплекирано е положението, 50 на 50 направо. И националната нотка се вкара. Сестрата вече ме гледа мръсно, защото имам 50 лв за лекарство, което настоявам да си купя.
Който играи, пичели. Настоявам да ми изпишат Тамифлу. Обяснявам как предпочитам да дам 50 лв за тамифлу, отколкото 50 лв за антибиотик после, защото от всичко правя усложнения, а и рискувам да си заразя детенцето. Пила съм Ремантадин, не действа, чувала съм и съм чела много пъти колко вълшебно е Тамифлу. Сестрата смекчава погледа, а лекарката с нещо като закъсняло разкаяние към спонсора ми обяснява, че медикаментът е много хубав и въобще супер (ако 50 на 50 ми подейства).
Пише дълго по едни листа и накрая се сдобивам с рецептата. Вече се чувствам малко по-добре и температурата ми като че ли спада (все пак имам шанс 50 на 50, нали така?!?).

Дотук добре, с рецепта и кашлица се отправям към 5-те кьошета, за да се ударя още един път с глава в стената.
"Тамифлу е много скъп медикамент и само с предватилена поръчка го доставяме". Ей сега ви е... ма..та, викам си. Ама побеснях направо.
"Ако го искате, (мръсен поглед към 50-левовата банкнота в ръката ми) - ще ви го доставим, но утре, елате преди обяд".
Първо пуснах един силен сноп грипни вируси към нея и назад към опашката, която като ехо повтаряше 51 лв и 29 стотинки?%"+"?!@#!!! После като избухнах, лелей. Питах верно ли е, че то се взима до 48 часа след първите симптоми и после и 50-те процента шанс ги няма. Ми верно е. "Аха, значи не ви интересува дали ще подейства, но сте готови да ми вземете парите, така ли да разбирам?! И това е аптека в центъра - ами ако бях от Обеля, бихте препоръчали на болен от грип човек да се разхожда в дъжда по аптеките, за да си купи лекарството, и най-вероятно да зарази още хора? Не знаех, че това са актуалните ви препоръки за ограничение на грипната епидемия. Освен това какво ми предлагате? Да се обадя във ВМА или в Рош и да ги питам защо изписват лекарства, които ги няма и защо лъжат потребителите? Чудесно. Вие как се казвате? А аптеката ви? А къде мога да се оплача всъщност. А искате ли да кихна?"
Някъде по средата опашката се разшумя, а аптекарката се смути и зазвъня по телефоните да пита може ли да ме се достави тамфлу в рамките на деня. Можело значи.
"Елате пак към 6 часа". "Така като ме гледате с температура и болна от грип, това ли ще ми препоръчате?!?" Аптекарката блокира. Надменно си купих витамин С и колдрекс, капарирах проклетото Тамифлу, направих последна забележка за това защо популяризират лекарства, които човек дори да иска, е много трудно да си купи, и си отидох, без да изслушам обяснението за огромния брой поръчки, на които снабдителите не можели да смогнат.

Малката ми утеха е, че Тамифлу действа. 50 на 50 или 100 на 100, вече съм по-добре - не знам дали е плацебо, но ако не беше подействало, наистина никой нямаше шанс да оцелее от грипния ми гняв. А може би и това е част от ПР кампанията на проклетото лекарство - някак си го усвояваш много пълноценно, ако си достатъчно твърд, упорит, богат и болен, за да се сдобиеш със Светото Тамифлу-Граал.

To whom it may concern

2007-01-13T15:53:00.000+02:00

Всичко, което пиша напоследък, е подчинено на горния хедлайн. Като че ли мразя това време от годината, не само заради това, че по принцип е студено. Че сега не е студено и цъфтят кокичета, също нещо не ме топли. Пфу.

Отдавна съм свикнала с цикличността на комуникационните кампании, ама хъм, гадно е, да му се не види. Прекарваш дни в груповно мислене, съвместно ядене на пица и разправия за дистанционното на климатика в неудобната за мислене зала (аз най-хубаво мисля на плажа, подозирам, че и колегите също, ама нали, пфу). После пишеш ли пишеш, апликираш картинки и анимираш презентации (в добрия случай). В моя евро такъв - ниц презентации, братче, пишеш като египетски роб дума след дума на чужди езици according to the requirements for the EU staff and papers. После тези, дето ги четат, мога да си представя колко те псуват. Онези, които протестират за амазонските гори, също биха те псували, ако те познават и знаят колко хартия ще изхабиш за десетките страници, които можем да съберем в 2 клиентски бриф, но нали не можем. А ако знаят колко ще ги принтим после... Тази година ще насадя дърво в знак на съпричастност, обещавам тържествено и в писмен вид. Миналата година избрахме една инициатива със "Садене на Евро-дърво" и аз гласувах "за" - надявам се това да ми се пише като червена точка там, където някакви хора с ореоли също пишели, както се носи мълвата.

Никакво уважение към словото нямаме. Всеки пише, а никой не твори. Друг рисува очи, съвсем тихо. А мен така ме мързи, че думи нямам. Обикновено не се бъгвам още януари и това сериозно ме тревожи. По това време на годината съм си изхарчила парите и бодро пиша за каквото плащат и to whom it may concern, без да ми дреме особено на писалката. Да, май е време да проверя къде има свободна стая за следващия уикенд и дори няма да си купя вестник.

2006-12-24T16:43:00.000+02:00

От 10 дни съм болна. Нищо специално, надявам се, просто грип с усложнения. Особено ми се усложни от празниците, да си призная. То като се почна една коледа, та цяла година, както е тръгнало. Принципно не мога да се отърва от усещането,че който има желание да общува светски, се отбива у нас или ми звъни по телефона, ама и този принцип взе, че си преизпълни плана.
Внесохме си баба за празниците, да гледа детето и да се радват заедно на коледата. Гледачката изтрещя и взе да чисти особено ожесточено, коледно едно такова, а баба ми препочиства след нея. Майка ми и тя да не остане по-назад, току хване метлата. Другата баба, и тя дошла за празниците, хоп и се отбие да види детето – и да попочисти малко, да не се напрягаме ние. И всички едни любезни, коледни, особено аз, нали съм домакиня един вид. Вече втора седмица не мога да си намеря пижамата никъде вкъщи, но пък мивката никога не е била толкова лишена от работа – чиния вътре не остава.
Детето пее по цял ден с пълно гърло коледни песни и съвсем отказа да спи и да яде. Телефонът звъни през 5 минути, а аз се чудя дали грипът се лекува с мобилни нагревки на ушите. Увеличих пушенето и спях да ям от тия празници, карам на антибиотик и баница с луканка, а някой непрекъснато ми прави чай.
Приятели ми звънят да ходим на купони, бабите си звънят една на друга, роднините и те увеличиха трафика на БТК да чуят бабите, кумувете от Щатите и те взеха да звънят през 2 дни, сигурно им е мъчно или имат коледна промоция. Една от любимите ми братовчедки се скарала с приятеля си и дошла на разходка до София детето, мъчно му, два дни страда по дискотеките, празнува коледа с непознати.
Добре, че купих подаръците по-рано тази година. Лежа си и не мога да се съсредоточа върху мисълта колко съм болна, слушам как Алексис Дракос страда следобедно по Нова ТВ. Мисля си как да реорганизирам апартамента с коледната премия, така че да успея да си направя едно малко кътче. Нищо особено, половин стая ми трябва с диван и извод за Интернет. Само да има райбер и шумоизолация, и току виж, внезапно съм оздравяла.

PR

2006-09-06T21:14:00.000+03:00

На път съм да си сменя визитката. Това желание отдавна тлее у мен, подклаждано от четене на тъпи "пресреализи" на конкуренцията (и не само); от срещи с ПР-ки с къси панталонки и къс акъл и неграмотни нищоправци, за които ПР-А (да не се бърка с АРА Аудио-видео) е нещо като "мечтаната кариера-с-която-ще-помогнем-на-света-и-световния-мир, ама съм ниска да се кандидатирам за мис Свят-и-пея по-фалшиво и от фолкзвезда".
Последното ми желание на визитката ми да се изпише "трансгалактически гаргаробластер" се прие от шефа като остроумна шега, а съвсем не беше. Или поне не беше остроумно, а почти отчаяно.
Няма да философствам по темата за това дали ни е български ПР-а или ни е шибана държавата и сичкото цигани у нея и вътре в нас, нещо нямам чувство за хумор по темата. Не сигани, пардон, ватманье, нали и те станаха ПР-и напоследък. Наскоро с любопитство прочетох и една занимателна статия от 2 (две) страници за съпругите на братя Диневи (добре, че имаше надпис под снимките, реших че са двойнички на Барби). Та познайте какво работи едната? "Пиар", цитирам дословно текста под снимката...
Имам перцепционистичен когнитивен дисонанс защо трябва да правим ПР, когато само три кила пироксилин му е майката, както казва Чудомир. Ама напоследък толкова ПР се извъдил, че само три кила определено няма да стигнат...

1 година блог

2006-08-15T17:22:00.000+03:00

Боже, как лети времето, сигурно е от възрастта. Снощи най-накрая се наканих да редактирам линковете вдясно, които ми викат Едит-ми от точно година. Е, едитнах ви. Въпреки че брат ми обясняваше, че било сложно. Кво сложно, вуйчо, аз модератор на клуб ли съм, или блондинка на средна възраст :)
За една година ми порастна косата, работата и общото тегло като цяло. Сега съм си поставила цели да се опитам да накарам времето да спре, да се науча да играя тенис, да отслабна (не само умствено), да завърша още едно висшО, да науча най-накрая още един език, да си такова онаковата.
Хубава година, като цяло. Надявам се да предстоят още по-хубави. Това му е хубавото да си стар - научаваш се да се радваш на разни хубави неща и да си правиш такива.
Честито!

Открих РАЯ

2006-08-14T21:49:00.000+03:00

С Рая в рая - само седмица, за съжаление.

Тепърва имам да се възстановявам цяла година от откритието, че животът е нещо повече от това, което понякога ни се случва.

Тиквички "Вълшебство"

2006-06-25T14:32:00.000+03:00

Така се казва най-новото ми постижение и поредната глава от книгата "Експериментална кулинария", която ще убие пазара на чиклита след около 5 години.
Така изглежда (макар че в женските списания винаги им изглеждат по-красиви и мацките, и манджите, графични дизайнери ли сте, или магьосници, хора?!?)

Бидейки в настроението да глезя себе си от близо месец насам с всякакви позволени и непозволени средства и нескъпейки се да разпръсвам красота, доброта и позитивизъм сред широката общественост и преките потърпевши, днес внезапно избухнах в кулинарен делириум. Едно от (малкото) хубави неща на работата за последния ми клиент е, че тези хора знаят как да ядат (и как да си го позволят), използвайки смело свещената си обедна почивка. В резултат (хубаво задължение), свикнах да ям на обяд нещо повече от някой нещастен колега с гарнитура от Кола и Бяло Виктори.

А толкова да обичам тиквички, колкото онзи в един разказ, дето обичал печена тиква, че и малко отгоре. Почти колкото обичам Кока-кола и други (разрешени) стимулатори на активния млад човек, който-работи-в-офис-за-пари-и-дори-му-харесва.
След като снощи успешно се престорих на млада в компанията на други позастаряващи тинейджъри, които ходят на дискотека в Студентски град със служебната си брендирана кола, днес за малко пак да направя един бърз брънч в Макдоналдс (бтв там съм сигурна, че слагат неразрешени стимулатори в Детското меню и сигурно поливат играчките с нещо, което кара децата в най-голямата жега да влачат морни крачета 21 номер по Моста на въздишките към онази голяяяма жълта буква М). Лошото на моята възраст е, че 2 поредни дни 2 брънча в McD с повече от 2 бири снощи (а защо бяха повече, ей, не се научи да пиеш) ще водят до 2 дена гадно усещане в стомаха...

Почти изкушена да изям един чийзбургер, все пак се домъкнах в още по-голямата жега у нас с мисълта да ям Натурален (хахаха) сок цял ден. Тогава, както се казва в радио-рекламите, се случи... не, не Златно Чудо, много е гадна тая реклама (особено ги мразя откакто не са ни клиент). Случи се вълшебство. За пръв път седнах да сготвя нещо умишлено, само за мен, такова, каквото аз искам да го изям... Е, изядох 2 тиквички. Нарекох ги вълшебство. Защото легендата за черния орел сочи. Стоп, беше овен, все тая, отивам да спя, това 4 часа сън ли са, стар човек съм вече, що правя глупости и аз и се лигавя като дете за макдоналдс и въобще защо съм на компютъра, пак не си уцелих принадлежността, и децата, и старите хора спят по това време, а не се наливат с Кола пред компютъра :)

Просто ето рецептата за тиквичките - такива, каквито ги готвя за пръв път и каквито сигурно никога повече няма да станат, защото няма да са подправени с мига, настроението и усмивката на буря в косите ми, тралала,много готина чалгица са спретнали Софито и Устата.
Рецептата де! 4 тиквички, обелени и изтърбушени, наредени в малка тавичка, намазана с олио. Във всяка се слагат, в точно този ред: по едно тънко резенче масло, около скилидка чесън, накълцана на парченца; едно триъгълниче топено сирене, размазано по дължината на тиквичката, парче мек салам с чушка, нарязано на кубчета, 3-4 тънки ивички кашкавал и се поръсва със стрито между пръстите кубче пилешки бульон.
Пече се около 35-40 минути, докато димът от фурната ви вдигне внезапно от компа с "лелей,ама аз готвех" :) Става много леко, размазано от стопеното сирене, много дъхаво и сочно. Консумира се със студена стимулираща напитка по избор.

А сега, понеже тренирам за Q&A сесията на лекцията в НБУ, да попитам: Какво е това, мили деца? Ми това, мила госпожо, е А/Скрита реклама на Кока-кола; В/ПР-публикация, платена от Кока-кола в таргет-медия с женски профил С/Ми тези две неща, ама случайно. Седни си, шест + по готварство, а другия път гледай по-внимателно картинките, преди да се чудиш защо Кока-кола :)

Един бърз пост?

2006-06-18T11:15:00.000+03:00

Един бърз пост, просто защото ми се дописа, без да имам концепция за какво, без да е обмислен, без да е преценен, епилиран, гримиран съвсем естествено, така че да не си личи дори отблизо, просто да усетиш отблясъците на доброто настроение и позитивното излъчване, дозирани точно колкото е нужно, за да оставиш имиджа ти да бъде подплатен с умели действия.
Рая пее "Луната спи", а аз се чудя кога порасна, кога минаха две години - тази седмица става на две... Кога тази песен ми говореше съвсем друго, когато беше хит преди пет години?
Защо пиша глупости, вместо да си пиша:
А/първи док по работа
Б/втори, по-сложен док по работа;
С/трети важен док по работа (всичките ми бяха с дедлайн петък);
Д/да ревизирам четвърти, най-важен док по работа;
Е/ да мисля за най-важната среща през годината, която ще се случи утре в десет - естествено, че по работа; а чакам и шефа да звънне да правим брейнсторминг кво ще говорим утре, при това на разни чужди езици;
Ж/ да изляза да си купя нов костюм за утрешната среща по работа, а нямам вдъхновение за нови дрехи, щото имам много работа;
З/ да си играя с Рая цял ден, както й обещах вчера;
И/да подредя едни дрехи, които трябваше да подредя още миналата седмица, а това ще отнеме поне половин ден, мама му стара;
К/да сготвя нещо за обяд, ред ми е и ми се пада, не съм готвила от 2 месеца;
Л/как можах точно днес да си набутам среща с приятелка, дошла от Щатите, а хем вчера я отмених за днес, за да отида на един голф турнир - уж по работа, ама просто исках да видя наживо как изглежда забавлението на богатите;
М/Малееее, как забравих, имам да правя презентация, нали ще изнасям лекция на Лятна школа по ПР, а след формулирането на тъпо-претенциозната тема за "Спорт и ПР - позициониране на границата на рационалното и емоционалното" и рационалното, и емоционалното в мен се изпариха....
Боже, минах половината азбука, а още съм по пижама и съм напред само с 2 кафета, 2 цигари, един оправен документ (всеки път си обещавам, че няма да си отварям пощата в неделя!!!).
Е, ето един бърз пост, поне си подредих част от нещата. Отивам да бързам.

Личният успех

2006-05-23T22:02:00.000+03:00

Това беше темата, с която преди 10 години ме приеха във Факултета по журналистика. Вчера трябваше да празнувам 10 години от завършването на гимназията, макар че празнувам не би трябвало да е думата за подобна сбирка. Всяко зло за добро, хубава поговорка - внезапно и алергично ми се поду ръката до лакътя и след успешно набучен с урбазон задник не ми беше трудно да си измисля оправдание за пред съученичката, която ми се обади да пита къде съм, след като обещах тържествено да се покажа колко съм успешна пред онези, за които винаги съм била пример за успех, кво пък толкова, че не ме видяха, и без това мразя да ми завиждат тайно. Само класната не ме е виждала последните 10 години, но не бях успешна ученичка в онзи любим на учителите начин, много умна - (хубаво нещо е фотографската памет), ама голям идиот, даже понякога ми се струваше, че и тя ми се възхищава, но може би само ми се струваше. По-скоро се възхищаваше на нашите и на опитите им да ме отучат да се подписвам смело с д-р Костова на медицински бележки със сложни диагнози и на това, че ходеха до училище и двамата, за да не се срамува само единия, след като и на двамата са им побелели косите.
Днес, докато си разнасях успешно боядисания първи бял косъм на командировка с бивш състудент, настоящ подчинен, все още приятел и готин пич, заради който половин Враца си изкълчи врата, пак се замислих за успеха. Най-вече защото като се огледам в очи като неговите, го виждам - при това искрено и понякога без много завист.

И да не беше обхванала внезапно алергията и нежеланието да общувам светски, пак нямаше да отида на онази среща в Битбургер, на която успешната част на випуск `96 си е разменял визитки, цун-цун по двете бузки и е показвал усмихната, успешна и удивителна десетгодишна промяна (още по-успешната, поне от нашия клас, е или на командировка в чужбина, или дълготрайно пребивава в същата). Нямаше как да обясня, че най-големият ми успех е с размер 82 см и още по-големият успех е,че усмихнато се опитвам и дори успявам така да балансирам времето, че да правя това, което искам. А снощи исках да седя на двора и да си играя с детето и две съседски кучета. Да гледам как Рая ходи да търси "подарки" на кучетата и да се смее с глас, когато те гонят подарените от нея кестени. А не да влеза в стилистиката и да се фукам, да обяснявам за кой величав клиент работя в момента, колко процента ми е скочила заплатата само за последната година, какъв разкошен тризонет взехме за офис, да, пак съм с два телефона, все звънят, много съм важна и търсена, още от ученичка, помните, ама тогава повече красиви пичове ме търсеха, не клиенти, да, още съм с онзи красив мъж с пари и чувство за хумор и той ме боготвори като преди 10 години, и вила си купихме, и кола, нови мебели, ремонтче, това-онова, абе напред сме с материала, ама сме скромни и сърдечни като едно време, и за второ дете напира, напълно луд, нали, ама ме обича, кво да правиш, и аз него и въобще, апък работата, абе успявам, нали все съм успявала, ама ми е тежко, да, ама майтап да става, апък, ама, хихихи, абе тия 10 кила съм им дигнала мерника, ама нали никога не ми е пукало от нищо, сега пък още по-малко, още малко ще поработя, второ детенце, лифтинг, липосукция, леле-мале, лесна работа, кво му плащаш, ама и ти си си същата, ама даже си по-същата от преди, хихихи....

За това ми е любима онази реклама на Мастеркард - ето този момент мога да пропусна, а вечерта с Рая не бих могла да си купя с нито една кредитна карта. Но и затова работя и бачкам за личния и всеобщ успех, да мога да оценя такива моменти и да им се зарадвам истински, да мога да имам избор и да знам кога какво си струва.
Може би не съм права и може би дори не съм истинска. Може би съм успешна, а може би не. Всичко зависи от системата за оценка, от личната преценка и от момента на удовлетворението.
Ръката ми спадна - успех. Скатах един работен ден в приятна командировка - успех. Накапах си ризката със сладолед и дори не се замислих дали имам пари, влязох в първия врачански бутик и си купих нова - успех. Продавачката ми каза - таз е кат за вас, свободничка такава (врачанки едни слаби гаджета по стъргалото се пуснали) - неуспееех. Кутия цигари и 21/2 часа в телефонни разговори по пътя - неуспееех.
Може би щях да се зарадвам на някои от бивишите си съученици - неуспех. (Веднъж заврях на един съученик с девствени мустачки химикалка отзад, целия клас се смя - за него тук обаче е успех, щом не съм била снощи, м?).
Уморена бира с Методи след командировката - успех. Изнерви ме и след скандала ми детето цяла вечер вика "бада тие" (многоточие) и го сочи с пръст, той гледа мръсно - неуспееех.

Сега ако ми датат тема "Личният успех", ще им поискам двойно на обичайната си тарифа за писане, а най-вероятно ще ми пишат 3-ка в журналитическия, ако пиша от сърце и като си представя критериите, с които се оценяваме там. Успех-неуспех. 18-28 годишен. А 38? А 48? А защо косите побеляват? А защо слънцето свети? А защо остаряваме, мамо? И защо критериите за успех си ги променяме с годините? И като си намерим финалните, ще ли заприличаме на онези, дето само си го мерят и най-накрая намират кусур в съседите, държавата, ЕС, майната си и онези, дето наприха оная делавера, дето сега, а?

Всъщност, знам какъв искам да е моят успех. Искам след 15 години да мога да видя този поглед - в центъра на снимката - в сините очи на Рая.

И единственото, което искам, е да съм жива и здрава, с акъла си и достатъчно успяла като човек, за да мога да му се зарадвам истински, от сърце, защото ще разбера, че наистина съм станала безсмъртна - което, струва ми се, е истинският личен успех, към който цялото човечество тайно се стреми.

Just in target

2006-04-29T15:39:00.000+03:00

Да намери Just in target подход е мечтата на рекламиста. Аз съм такъв – не рекламист, а таргет, при това в акция. Винаги “Акция” в Била ми се набива в очите, пък и някой мърчандазър добре си е свършил работата, така че да не ти се рее много-много погледа. Предполага се, че си отишъл набързо. Не чак толкова, че да препускаш сред навалицата, но и толкова бавно, че да четеш етикети на всчики стоки. С жената и детето си или само с детето или само с жената, е класическия случай. В моя – с мъжа и детето.
Пак се бяхме облекли в тон, точно като в реклама за weekend casual. Черни якета, кожа и джинс, сини дънки, мокасини (имаме и бежови комплекти от същите, но без да се наговаряме, някак си по common sense в последните години успяваме да се уцелим в тон, без дори да се гледаме предварително, но заглеждайки се във витрината на магазина да установим колко си отиваме). Детето – също комбинирало най-красивите черти и на двама ни, радостно, че ще ходи да харчи пари в дъждовен ден, който иначе не предполага разходка.
Избирайки количка, се възхищавам на някой, помислил за тарегта – има малки колички, големи колички и семейни колички, имитиращи детско возило с кормило, в която да си сложиш детето да се забавлява и то. Има акции и промоции. В една от тях си купих салам “Бургас”, дето не съм яла от години салам, само защото промотърката ми стана симпатична, впъреки че се опита да нахрани Рая със прозрачно парченце салам на клечка и я нарече “момченце”. А на учудения поглед на любимия, току що напълнил в коша на количката няколстотин грама филе “Елена” и луканки от други градове, за секунди импровизирах “Ми може да си сготвим гювечета”. Е, можеше и да измисля някакво по-оригинално предложение на идващия от трудовия град Бургас салам, но реших да не се престаравам. Да мисля бързо за различни таргети е в основата на цифрата във фиша за заплатата ми, но дори и аз се възхитих как майсторски ме работят рекламите. Само ако си позволиш да не мислиш какъв си таргет понякога, но и то е достатъчно.
Отбихме опита на детето да си купим котешка храна само заради картинката отпред, слава Богу на няколко метра се оказа достатъчно ниско поставен стилаж на шоколадови яйца с Мечо пух и след секунди “котка мау” се замени с “Меню пук” и радостно тичане към стилажа. Добре, че не го купихме целия заради повреда на имущество на магазина, а баща й спринтира бързо и се сдобихме само с едно яйце, а не две, както очевидно беше първоначалния Райчин замисъл.
Пред касата - бърз поглед към препълнената количка и още по-бърз бас “към 80, а” от моя страна и “минимум 100” от мъжа ми, математик все пак. Той спечели и плати сметката, а пък ние си имахме шоколадово яйце. Мърчандайзнато достатъчно приветливо и толкова ниско, че дори таргет, висок 85 см, да може да пазарува достойно.
“Имате ли си талонче за сърчицата на Памперс, ако ги събирате?” Имаме си, да, как да не ги събираме, като давате играчки Фишър Прайс за ненам си колко сърчица (брат ми е рекламист и имам силно подозрение,че е в основата на тази промоция, един ден ми се обади да ме разпитва кой купува у нас памперси и откъде).
Билла е на 10 минути от нас, но и Пежото си е just in target, кой ще ти носи четири торби в тоя вятър. Спортна бърза кола е, наскоро гледах мъжа ми как гледа каталог на Шевролет със семейни петвратки, ама не сме си сменили толкова бързо таргет-принадлежноста, че да успеем да наваксаме и с нова кола.
Докато си говорехме за шоколадовите яйца на Мечо Пух, дето бяха тема на новините почти цяла седмица наравно с членството в ЕС (мале що таргет се е обадил в Националното радио да се разправя как на опаковката има Мечо, а вътре обикновени играчки и що дечица са се прецакали, а пък таргета се е вътрил по 0.99 ст на яйце; добре че не съм попаднала на такова, веднага щях да звънна не само, ами и да напиша отворено писмо), се сетих за един приятел, който почина достатъчно млад, но и достатъчно зрял да стане таргет на Мерцедес, как един ден четиригодишната му дъщеря се тръшнала насред Метро да й купят котлен камък. Помните ли ги тия реклами за котления камък? Вово, аз пък ще те помня теб, пич, и за тази случка ще се сещам все по-често – детето ми расте, да ми е живо и здраво.
Още със задоволството на надживял таргета си разказвам и за едни награди на БДВО, дето си мисли, че е голям таргет на PR-а като такъв, дето раздаваха водни пистолетчета насред мокър подлез на церемония с награди, да си стрелят PR-Ките право в поставените цели. И тази случка я разказвах съвсем скоро, това му е хубавото да вдигаш нивото на таргета, винаги имаш общи теми за разговори с различните таргети.
А аз имам цял дълъг уикенд да прочета какви са последните насоки според списанията и уикенд-изданията (даже и за малко чиклит ще остане време, обещах си да не работя тия дни). Да видя дали не трябва да си купим и други цветове мокасини, нещо червеното пак се е върнало на мода. И да се радвам, като видя таргет приятели, купили се телефон, дето са чели за него в модно списание, където аз съм написала основата на статията и даже съм пратила на ексклузивни снимки, щото са ни много важни и са Just in target.

PS/Много интересни резултати има по ключова дума target в www.gettyimages.com – снимката е оттам :)

Крушата не пада по-далеч

2006-02-26T16:01:00.000+02:00

А фотографът силно се надява следващата крушка да е мъжка.

I wish I could...

2006-02-08T21:09:00.000+02:00

Внимание!!! Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА.

Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ! Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА, облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб. Поръчайте противоотрова, известна като БИРА. Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.

Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот. Помнете, този вирус е смъртоносен!

*дело на неизвестен офис гений със спам наклонности. добро за усмивка, докато осъзнаеш,че си пропилял 10 важни секунди, които си могъл да употребиш в работа :)

Visitor

2006-02-03T21:57:00.000+02:00

1 януари 2007 идва. Той едно време така Атила е посетил някои земи, ама предвид късния час да не се отплесваме с исторически приказки (въпреки двете бирички, изпити по случай 25я поред рожден ден на любимото ми братче :)

Дръж се Европа, идваме, хехехе. Поне да си вземем забравената лична карта и да ви върнем небрежно откраднатия в замяна пропуск към светли европейски бъднини :)

Depeche Mode в България - програмата

2006-02-02T14:38:00.000+02:00

20 Юни
14:00 Пристигане в БГ. Среща с екзалтирани фенове, окупирали летището две седмици предварително. Масов бой. Дейв Геън е посрещнат по стар български обичай с питка със сол. Дейв никога не е очаквал такова посрещане и с радост изшмърква солта.
15:00 Настаняване в хотел.
19:00 Гост в шоуто на учиндолския селянин, който непрекъснато говори за селото си. Бенда свири Personal Jesus в чалга аранжимент.
20:30 Вечеря – кебапчета и домашна парцуца
22:00 Посещение на БИАД и други елитни заведения на нощния живот в София

21 Юни
10:00 Проверка на електронната поща. Фен е пратил на Геън адреса www.data.bg. Дейв го посещава и открива три парчета на Depeche Mode, за които не е чувал никога.
13:00 Шопинг тур на софийското шан-зе-ли-зе. Вери икспенив, дюдз!
14:00 Шопинг тур в Илиенци. Дейв излиза с две големи черни торби.
18:00 Саунд чек. Палатковия лагер от фенове чакащи около два месеца пред стадиона се раздвижва.
19:00 Щурм на стадиона.
21:00 Начало на концерта след един час викове от публиката „Де си бе, Ге(ъ)нчо!” Дейв излиза на сцената с тениска Biesel, джинси Levys и маратонки Adibas.
21:02 Уредбата гръмва
21:20 Заменят уредбата с 200 паралелно свързани ВЕФ-а
21:30 Тока спира
23:18 Тока идва
23:19 Дейв обявява на български „Това беше всичко за тази вечер дами и господа!”
23:20 Масов бой

*Получено Н-пъти по мейла, както мъдро отбеляза ник, дело на една седмица в София и явно харесвано навред :)

Събота, точно по обед

2006-01-28T11:35:00.000+02:00

Дори не вали. И би било приятно, ако е някоя извънредна не-работна събота... (Не мога да се отърва да започвам по клиширано-привличащ вниманието-многозначителен начин своите писания. Повечето хора твърдят, че е интересно, особено тези ,които плащат месечна агенционна комисионна.)
Вместо да им пиша едни речи, реших малко да си навестя блога. Пък и вече написах подробен сценарий от сутринта и дори им уредих водещи за това. Е, и речите започнах де, съвестна съм, пък и като ме домързи, веднага си спомням каква заплата взимам и защо - добре действа :)
Хубавото е, че го избачах от вкъщи,лошото - че поводът да не си отработвам в офиса като целия трудов български народ е, че Рая ми напи капучиното от сутринта и обезсмисли ставането ми в 7. За повече подробности - клуб Алергии в Дир-а,който току що ме банна смело, та не мога да сложа линк.
Там съм, като ме присърби и стегне и имам някои наистина хубави неща постнати, истински едни такива, извиращи от Голямата Ми Славянска Душа. Същата, която си мечтае една събота да не е в стрес. Б.х м.м му, открих източника на стреса - имам 407 изходящи обаждания за мин.месец. Само на единия мобилен. Ако сложим и наполовина още толкова входящи, плюс на другия поне по 15 на ден, плюс стационарните линии и "там съм, не съм там". Плюс спешните мейли и срещите с клиенти. Плюс такситата. А пък да не говорим за домашните ми, които се множат прогресивно с падането на температурите и се чувстват длъжни да ме посъветват по основните житейски въпроси и не само те или пък задават въпроси от типа на "откъде да купя това, точно по какъв начин и тн".
Дори в тоалетната като отида, ме намират. От опитите на Рая да надникне вътре вратата вече не се затваря, а и да се затвори, някой ще се подаде през процепа, разчитайки да си говори с мен ТОЧНО ТОГАВА, защото само в това време не говоря по тел. примерно. М.м си тр.ка, а?
Тайм мениджмънта ми става все по-нехуманен спрямо Г.С.Д (душата ,виж по-горе) и всеки пъха своя приоритет вътре, очаквайки аз да го ръководя. Резултатът - миналата седмица посетихме пет (!) магазина за 3(!) часа - Метро, Била, Технополис, Техномаркет, Бриколаж. И не само това, ъф корс.
Ако другата събота точно по обед не се намирам в някое уютно хотелче, не знам къде ще му излезе краят. Е, сигурно хотелчето ще е на Витоша (най-близо за завръщане, ако нещо стане с детето) и с пълно покритие на всички мобилни оператори.
А някоя събота ще прекарам цял ден с изключени телефони и ще говоря само с Рая, която общува с хубави кратки думи като Дай, Ела, Няма, Ам-ам, аку. Какво повече му трябва на човек, а? Мога да се пробвам да говоря по телефона с тези пет думи и след това ще обявя тази събота за Деня на Душата без Мобилни Телефони.
Айде, че звъни, м.м.м.м.м.ууууууууууууууууу

Пикантна пилешка супа

2005-12-03T20:52:00.000+02:00

Да, точно това е, което си помисли :))) Поредното доказателство, че щастието е в малките неща...

Толкова се гордея с поредната глава от моята все още ненаписана книга "Експериментална кулинария"(заглавието е на любимия ми мъж, който яде резултатите), че я разправям на всички, изпратих я в едно женско он-лайн списание (с непознатата си фамилия, естествено), а сега не мога да не я споделя и тук.

Необходимите продукти са:
· Един буркан доматен сос или 6-7 обелени и прясно смлени домата за по-претенциозните; хм... може би е възможно и някой готов доматен сос;
· Около 300 гр. пилешко филе, хубаво, бяло; стават и пакетче от онези готови вакуумирани пържоли, които иначе за нищо не стават;
· Бял и червен пипер; къри; малко чубрица или от онези сборни подправки, които стават за всичко; за мераклиите – прясно изпечена чушка, стрита на прах дълго време;
· 6-7 цели скилидки чесън;
· Сметана – истинска, тежка, мазна;
· 2 с.л. олио, 2 с.л. брашно.
Продуктите стигат за 6 порции и изглеждат като една голяма чудесна тенджера, пълна наполовина.

Начин на приготвяне - простичък и затоплящ:
Доматения сос се долива с 500 мл вода и се оставя да се вари на силен огън за около 30 минути. Успоредно с това пилешкото филе се запържва в отделен тиган до побеляване и се нарязва на малки парченца. (Ако трябва да съм честна, аз купувам от готовите пържоли :)
Когато сосът заври, се прави т.нар “фалшива запръжка” – в малка купичка се разбъркват олиото, брашното и червен пипер в равни части и се добавят при непрекъснато разбъркване към супата – това я прави по-гъста. Във врящата супа се пускат пилешките късчета и целите скилидки чесън, добавят се подправките. Вари се на слаб огън още 10 мин. Овкусява се с подправките, олютява се на вкус.
При поднасянето на супата във всяка порция се добавя една лъжица сметана за готвене, без да се разбърква.
Консумира се горещо, в компанията на човек от противоположния или (да не бъдем тесногърди) същия пол, който обича удоволствията. Изглежда страхотно, особено в разлята дълбока чиния – червено и бяло. Достатъчно е за обяд без гарнитура, само с чаша вода и цигара, тежко е за супа, леко е за манджа. Изгаря слабо, затопля силно и предразполага към следобедна, така да се каже, почивка.

Всичко тече

2005-10-24T22:31:00.000+03:00

а колко се променяме и не си даваме сметка... Явно е от възрастта, но наистина времето започна да лети по-бързо от светлинната скорост, с която прескачат насам-натам в Междузвездни войни (а колко неща са се променили, откакто си играехме на Хан Соло и принцеса Леа, а. И особено ефектите в киното).
Изминаха месеци, откакто си направих блог. Минаха през мен като чаша мартини и като ураган през Щатите.
Рая порастна. Струва ми се, че е порастнала за мигове. Вече не е бебе. Ходи, говори си на бебешки език, разбира всичко. Голямата идея на някакъв такъв анонимен блог беше да пиша разни умни работи, дето като порастне, да чете. Защото или няма да си говорим, като знам каква добра майка съм, или още по-зле. Малко минорно,но в тези месеци какво ли не ми мина през главата...
Само дето блогът не е анонимен, а и аз не съм от анонимните пичове, дето тайно се изливат из пространството и времето.
А и чак сега ме засърбяха ръцете да напиша нещо, каквото и да е, нещо нетипично, и аз не знам какво, но нека е различно.
Защото вече сме различни. Днес водихме разговор за пари с моя бивш добър приятел, настоящ шеф и колега. И чак сега разбрах, че наистина сме различни. Изтеклото между нас е повече от всички води, които текоха из страната в летните наводнения.
Видях колко си е струвало да вървя срещу течението толкова години. Водата тече в моята мелница и вече съм шеф на водопад. Сега е момента да направя ВЕЦ.
Пак говоря отнесено като вятър, но конкретиката е тема на второ интервю. Така казвам на милите хора, които кандидатстват за работа при нас и с които бях принудена да се срещна в изтеклите месеци. Претаках ги набързо, защото имах и от други кладенци вода да нося.
Времето няма край и си тече, няма как. Много се разчувствах преди месеци, когато баща ми подари на Рая един диск детски песнички и тази също беше вътре. Само дето някакви тъпи рекламисти пак кощунстват с песни като "Кой нарисува тази дъга" или пък онази тъпа реплика на "Вчера" и вафла "Лачети" - тоя ако го хвана такъв ураган ще му тресна! - но пък добре де, децата утре може би пак ще гледат "Междузвездни войни".
А на мен ми остава да стана моряк, мъж и поет почти го докарах.

Арбайт махт фрай

2005-08-17T22:25:00.000+03:00

Не помня как се пишеше на немски тази велика фраза и дали беше махт и махтс (нямам емотикон за "срамувам се", затова небрежно преминавам нататък).
Та на въпроса: един от хората, които са ми направили най-силно впечатление в моята професионална кариера - бившият шеф на новините на ТВ "Европа" и БНТ (между впрочем също немски възпитаник) Симеон Василев беше казал една още по-велика фраза: "Най-важното е да отиваш с желание на работа".
Чак сега открих немското в мен, когато си тръгнах от работа днес. Вече беше 7, цялото ми същество мислеше дали в този момент най-прекрасното дете на света - моето, естествено :) - изнася речи вкъщи, а в офиса обсъждахме поредната концепция.
Хм, пак не съм на въпроса - според шефа ми и мой приятел страдам от словесна няма-да- казвам-какво, щом имам сили да блогвам. Вместо да отчете колко пари му носи това (а емотикона за гръмотевичка къде беше?!?).
Та по въпроса за концепцията - за пореден път доказахме, че когато се съберат заедно, истинските пичове могат да направят велики неща заедно. Да, обсъждахме поредния четвърти Истински Велик Мега-Интергалактически Jim Beam Турнир по Генерал. (Не спори, че няма да е интергалактически - може пък бюджета да мине :)
Вече забрави какъв беше първоначалния въпрос, нали? Аз също, но на живо съм по-убедителна. Защото когато се работи с желание и кеф, нещата стават истински. Дори когато си овъртайм, без да имаш нужда от истински бърбън за мотивация. Когато арбайт наистина махтс фрай.
А сега - да чекнем последните новини за новото правителство. Welcome to the real world, а (ех, да имах емотикон за "ма..а му"). Шансът то да свърши истинска работа е...почти колкото да се намерят зад вратата на институция с надписа Арбайт махт фрай. За съжаление. Крепи ме истинската надежда, че все някога и техният бюджет няма да мине (eмотикон-емотикон-емотикон-емотикон...... ) И преди да се юрне към урната, народът ще пие по един истински акъл и ще се сети, че късметът е ръцете му.

Женски тайни

2005-08-16T22:27:00.000+03:00

- Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Ами много съм ти благодарна за всичките блага, които ми даваш, но въпреки това, не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така, че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре, но къде е уловката?
- Ами ще го създам при едно условие...
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен. Затова нека го оставим да си мисли, че той е бил създаден първи. Това ще бъде нашата малка тайна. Казвам ти го като жена на жена...

No comment....
И все пак... ХАХАХАХАХХАХАХАХААХАХХАХАХА
Само жена може да го измисли това :))) Между другото текстът е от ://http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number=1944186875&page=1&view=collapsed&sb=5&vc=1
Не влизай невъоръжен там. Имаме си малки женски тайни...

Куче-касичка

2005-08-13T09:03:00.000+03:00

И`ам си пищоф, казваше един от героите на П.Г.Удхаус в миг на пълно блажено превъзходство над вселената и всичко останало. Не помня вече от коя книга на Удхаус, ама нали и той писал, та се замял (един ден и аз като забогатея от пусканите в касичката парички и аз ще спра да пиша за пари и ще го правя само за удоволствие), но оня герой на същия Удхаус се чувстваше много житейски подплатен от пищофа си.
Откакто имам касичка, и аз се чувствам така.

Някак си тази касичка много фундаментално заляга в моята концепция за нещата като такива. Може би трябваше да кажа, че от същата седмица си имам и концепция? Мда, нали съм концептуалист (за това също ми плащат), вярно, не остана време да прасна една ппт презентация, но си имам концепция. Вече излязох от таймтейбъла. По план трябваше цяла седмица да ходя на работа не с такси, а пеша и този 1,50 лв да се пъха в касичката мигновено, в момента, в който стигна до офиса. Същевременно отслабвам, укрепвам мускулите си и придобивам тонус и розови бузи, плюс че избягвам отдалеч разни здравословни проблеми (редовните физически упражнения намаляват риска от рак на гърдата, както пише в една друга концепция). Може би докато ходя пеша дори не пуша, за разлика от таксито, което ме откарва до офиса за една цигара време. По концепция си броя цигарите и спестените от цигари пари - къде - в касичкатаааа. 3 в 1 - неочаквано добра комбинация, както е модно да се казва напоследък.
Не искам да се попитам как съм с бюджета според концепцията. В еуфорията около придобиването на касичката напусках малко финанси вътре, да не дрънка на кухо, но засега май съм в графата additional expences с такситата.
Тъкмо офиса свикна с касичката ми (доста се развесели народа) и видях, че брат ми в същия миг и час като мен се е снабдил с метална кутия, в която какво - събира си пари. Дори в блога си го е описал - виж на http://www.murkata.blogspot.com, ако не вярваш.
Обмислям варианта да докажа, че моята касичка е първа и типично по рекламистки да го обвиня в плагиатство.

Въпреки трудностите, след като цяла седмица си лончвам касичката за малко да си я ограбя, след като внезапно на пътя ми от офиса към един детски магазин се изпречи една много добре заредена с играчки книжарничка, от която закупих чудесно розово пиано за 2,80 (ама как ги измислят тия играчки, аз се прехласвам, а детето си играе с тая красота четири микросекунди и половина и я мята на земята). Дотук добре, ама в магазина за детски храни ме обраха легално, дори с касова бележка и по някакъв странен начин успяхда изхарча всички 45 лева, с които се разхождах в портфейла си. Ще има какво да яде Рая в следващите 5-6 дни, а ако набарам тоя, дето продава едно пюре по 3,50 лв, докато същото в Германия е 1,50 евро, ще произвеждам касички в затвора дълго време.

Всъщност нямам нужда от касичка, имам си кредитни карти и мъж, който ме обича въпреки тях. Но е толкова хубаво да похарчиш пари, които не са ти излишни, за нещо, от която нямаш никаква нужда. Жена с концепция.

Силве бре, пиши

2005-08-13T08:10:00.000+03:00

Днес колегата ми Ники цял ден ме преследва да му напиша едни текстове за сайта на един клиент. Цяла седмица някой друг колега връхлита в стаята ми с молба или да му прочета написаното, или да му помогна да си го напише, или направо аз да го напиша. Лошо няма, това ми е работата. И от всички части на работа точно това най-много обичам да правя, ама... За капак брат ми Мъро ми каза да си пиша в блога, щото ме е линкнал и сега какъв е тоя блог разбираш ли, дето няма нищо вътре, тц ще се изложи и той великия блогър сигурно.
А на мен ми се пише, мама му, ама ми се пише за хубави неща, интересни работи. Всичко може да ми е интересна тема за писане, дори ракът на гърдата, за който сновно пиша тая седмица. Да не повярва човек как в петък вечер се вдъхнових и джаснах едно прочувствено текстче за едно списанийце, да ти стане интересен и рака, и живота като такъв, а и кампанията се казва "От любов към живота", ама в петък вечер кой ти говори за кампании, да не съм на маса с приятели сега, че да си говорим за работа, хаха.
За капак тъкмо тръгнах със страшна сила към компютъра, след като прилежно се направих на суперуомън за поредна вечер, ама реших пътьом да обясня на любимия си какво съм чела днес в блога на брат ми, взех го на писито, той взе да ми чете блога и сега малко ми секна вдъхновението. Още не мога да намеря баланса между лично и публично, да се зачуди човек какво съм се размислила и аз какво точно да пиша, след като последната година съм изтрила една клавиатура от писане по форуми. И нали не работех, нямаше някой да ме гони да му пиша текстчета, като ми дойдеше музата и айде - форум ли си, зюмбюл ли си. Ама още думата блог не я бях и чувала и айде - споделяй се с непознати другарчета из нета на дърти години. Майтап.
Обичам да пиша. Дори насила, все още обичам. Имам си график от тази седмица - пиша си от еди-колко си до еди-колко си - правя това. От еди-колко си - следващото. Клиенти - дал господ и два метра отгоре, а освен писането толкова много работа има, че половината неща си ги преписвам за следващия ден, защото денонощието имало само 24 часа, тъпа работа...
Записала съм на Ники в задачите да провери въпроса с клонирането - още се мота. Ще взема да му запиша един диск с чалга и ще му го пускам, докато не се клонира от само себе си. Шегувам се - Ники е пич и ако някой може да организира клониране от познатите ми, то той е човека - засега го подозирам, че е открил някаква световна тайна и неговото денонощие е от малко повече от 24 часа.
А да, и ако се чудиш още какво работя с това писане - не, не съм архивар. PR :)

Баланс на активите

2005-08-08T22:08:00.000+03:00

Хубаво да си активен и да има много неща, които да балансираш. Основно на главата си, разбира се. Почти като онези негърки с огромните кошове, мда. Или като в реклама на Индезит, само дето ако можеше някой да освобождава от "тежките грижи", Индезит щеше да е корпорацията с най-голям оборот в света, хехе.
Защото много хора не оценяват колко по-вълнуващо е да се разхождаш с кош върху главата си. Щом имаш кош, имаш и мръсно пране. Щом имаш мръсно пране и не си отчаяна съпруга, значи си личност, която се цапа. Щом се цапаш, значи действаш. Щом действаш, значи не си пасивен. Щом не си пасивен, значи не си ... пасивен имам предвид :)
Реално погледнато, доста е трудно да се разхождаш с кош на главата си. Всеки ден го правя и си повтарям колко е вълнуващо да има какво да изтърсиш на паважа, ако ти се счупи токчето. Мотивирам се един вид. В коша ми има много неща, а аз все трупам и трупам отгоре. Семейство, кариера, онова ново червилце и малко работа за вкъщи, ако не ме домързи. Ще ме домързи, но пък прави добро впечатление на шефа. Не че имаме нужда с шефа да си правим добро впечатление, но знам ли - трупам активи. Утре ще му покрещя малко да балансираме нещата - той обича да се кара с мен, а аз обичам да балансирам между доброто и лошото поведение, за да не свикват.
Балансирането е висш пилотаж. Още не го умея напълно, но пък се усъвършенствам ежеминутно или поне така си се лъжа. Тъпото е, че като тръгнеш да се дъниш, като ти се подхлъзне токчето или духне вятър, може да си гониш активите като диво прасе по пресечен терен и да ти иде да си плюеш на баланса, заради който пак не си си направил бекъп вариант.

Юруш на мас...блоговете де :)

2005-08-07T00:03:00.000+03:00

Ми как да го спреш, като напира? Извира и подпира, да му се не види. Иска да се излее някъде, където слънце не огрява. Никой да не го види и същевременно хиляди слънца над него да заблестят, за да може авторът му да се почувства скромно възгордян. Даааааа, сложна работа е това. Не писането имам предвид - чукча не читател, чукча писател, както му се викат. Сложна работа е да ти се пише и хем да искаш да пишеш, хем да не искаш да те четат, ама същевременно всички да оценят какъв велик писател си/или певец/или артист може би? Сигурно така е с всеки талант, когато талантът му се иска да се покаже на бял свят и да сътвори нещо величаво, от което човечеството ще замлъкне във възторг.
Как да не поздравиш сега човечеството, че дава възможност на милиони милиарди таланти да изпишат себе си в някой блог?
Браво, Цивилизацийо. Добре се справяш!
Само да има кой да чете. Някога.